— Предполагам, че живея в Атланта прекалено дълго. — Той й намигна и затвори вратата след себе си.
Тя отново изпита прилив на обич към него. Остави чашата на нощното шкафче и изгаси нощната лампа. Причината Филип да остане в Атланта беше, че не искаше да откъсне Мегън от нейните корени след смъртта на майка й. Той беше само наполовина брат на майка й и нямаше никаква отговорност към Мегън. Но беше избрал да зареже удобния си живот в Сиатъл и да се установи тук с нея. Беше й казал, че като инженер на свободна практика би могъл да работи навсякъде и че винаги е харесвал атмосферата на Атланта. Когато говореше за това, караше го да звучи като приключение, а не като жертва.
— Хайде, заспивай. — Филип отново подаде глава през вратата. — Всичко ще бъде наред. Трябва само да работим, да се стараем.
— Аз трябва да го направя — поправи го тя. — Ти вече направи достатъчно за мен. Хайде, престани да се грижиш за мен и си почини.
— Да, мадам. — Той затвори тихо вратата.
Усмивката й изчезна. Тя се опита да се отпусне. Както беше казала на Филип, трябваше сама да се погрижи за проблемите си. А един от тях беше, че винаги имаше проблеми със съня след такива травмиращи нощи. А когато спеше, сънуваше. Странни, несвързани, ужасяващи сънища…
Надяваше се, дяволски се надяваше, че няма да бъде така и тази нощ.
Филип изчака да се увери, че Мегън е дълбоко заспала, преди да отиде във всекидневната и да извади мобилния телефон от джоба си.
Беше почти на зазоряване, но гласът на Нийл Грейди звучеше бодро. Филип си помисли, че копелето едва ли не е очаквало обаждането му.
— Възможно е да имаме проблем.
— Това не е изненада. След като не си ми се обаждал през последните три години. — Направи пауза. — Да не би да е станала тревожна или странно избухлива?
— Не, по дяволите, тя е добре.
— Да не би да долавям прекалено възражение в думите и гласа ти, Филип?
— Не, тя се справя, наистина.
Мълчание.
— Добре, може би е малко нестабилна на моменти, но само когато е изправена пред проблеми в болницата.
— Промени в настроенията?
— Не съм забелязал.
— А личният й живот? Знам, че всичките тези емоции могат да бъдат тълкувани и като силна чувственост.
— Не мисля така. По дяволите, не знаеш ли?
— Опитвам се да не знам.
— Е, тя не обсъжда тези неща с мен.
— А може би трябва да я убедиш да започне да го прави. Вие двамата трябва да разговаряте, да обсъждате всеки възможен признак на промяна. Знаеш, че трябва да си нащрек. Кошмари?
— Не много. Понякога, когато умре неин пациент. Нищо извън нормалното.
— Казах ти да я убедиш да не учи медицина.
— Опитах. Но е трудно да разубедиш Мегън, когато си е наумила нещо. Надявах се, че няма да успее да завърши медицинското училище. И там стресът е достатъчно голям да накара някои хора да се откажат, при това не така емоционални като нея.
— Трябваше да намериш начин. Можеше поне да я убедиш да не работи в спешното отделение. Да поговориш с нея за стреса. Казах ти, че трябва да си извънредно внимателен, когато ти предадох грижите за нея.
— Тя реши, че ще успее по-лесно, ако работи в спешното отделение. Успокой се, Грейди. Ти ми каза да се грижа за нея и мисля, че се справих страхотно. Нямам нужда да ме критикуваш ти, който спокойно си седиш на задника. Постави се на мое място, преди да ми кажеш какво да правя и какво — не. А сега мълчи и слушай. Не съм ти се обадил без причина.
— Разбрах. Прав си. Свърши наистина изключително добра работа. — Грейди направи пауза. — Но щом няма признаци за промяна, защо ми се обаждаш?
— Възможно е Молино да я е открил.
— Какво?!
— Не съм сигурен. Днес се опитаха да я избутат от моста. Някакъв камион. Полицията мисли, че е някой от местните, едва ли не мъртво пиян.
— Описание?
— Не успяла да види шофьора. Бил само силует, очертан на светлините на магистралата. Висок, слаб, облечен в дънки и с каубойска шапка.
— Възможно ли е полицията да е права?
— Да. Но той я ударил неколкократно, гонил я, за да повтори и потрети опитите си. Сякаш е бил твърдо решен да успее.
— А нейната реакция?
— Гняв. Възмущение. Вярва, че от полицията са прави. Просто пиян, който трябва да бъде спрян от движение. — Опита се да сдържи гнева си, да не допусне да проличи в гласа му. — Ти обеща, че това няма да се случи, Грейди. Каза, че няма да я намерят.