— Не би трябвало да могат да го сторят. Погребах, така да се каже, всички сведения за нея и Сара, преди да се срещна с теб.
— Е, да се надяваме, че си успял. Бих казал, че такава грешка от твоя страна прави моя неуспех да я отклоня от медицината нищожен. Какво ще предприемеш?
— Ще проверя. В момента съм в Париж. Веднага щом свърша работата си тук, ще се кача на самолета.
— Побързай. Не искам да рискувам живота й. — Филип добави, напълно преднамерено: — Време е да поемеш отговорностите си към нея.
— Нямаш представа какво съм извършил през годините.
— Пет пари не давам за теб. Загрижен съм за Мегън.
— Точно затова избрах теб да се грижиш за нея. Ти виждаш всичко в черно и бяло, Филип. За теб правилното е правилно, а грешното — грешно. А аз виждам прекалено много нюанси, светлосенки. И всичките в сиво. — Добави уморено: — Свърши наистина добра работа с нея. Може и да не съм ти се обаждал, но съм прочел всеки доклад, който си ми изпратил. Исках да чувам само добри неща за нея. Повярвай ми, исках да знам, че всичко, което правя, е оправдано. — Продължи да говори бързо: — А ако е Молино, той ще опитва отново и отново. Трябва да подсилиш охранителните мерки.
— Няма нужда да ми го казваш. Ще направя всичко, за да остане жива. Но е по-добре и ти да си готов. Защото в тази област ти ще й бъдеш по-полезен.
Затвори телефона и се облегна назад. Беше свършил работата си, беше казал на Грейди за заплахата, но не знаеше дали това го кара да се чувства по-добре.
Грейди беше истинска загадка за него. Да, Филип му беше благодарен, но това благородно чувство не изключваше възмущението. Имаше доверие в способностите му да се справи, но никога не беше сигурен как ще реагира при дадени обстоятелства. Може би инстинктивно отхвърляше силата, която усещаше у Грейди. Господ му беше свидетел, достатъчно често му се беше налагало да живее с прояви на подобна сила — всъщност през по-голямата част от съзнателния му живот. Грейди беше просто по-добър пример за това, беше го видял да прави невероятни неща за времето, през което се познаваха.
В момента обаче Филип не можеше да се тревожи за това, какво би могъл да направи или да не направи Грейди. Той беше този, който трябваше да е готов на всичко необходимо, за да защити Мегън.
Стана от стола и закрачи към бюрото в другия край на стаята. Отвори най-горното чекмедже. Извади автоматичния пистолет и го провери. После седна зад бюрото и отново се облегна тежко назад. Както беше обещал на Грейди, щеше да стои буден цяла нощ, за да пази Мегън. Имаше лошо чувство за случилото се тази нощ. Не притежаваше психичните способности на Грейди и на другите като него, но инстинктите му бяха силни. А те му подсказваха, че приближават силни бури.
Спи спокойно, Мегън. Наспи се добре. Може да имаш нужда от силите си.
Гадсден, Алабама
Камионът щеше да избухне всеки момент. Тим Дарнел се отдалечи от заляното с газ превозно средство и загледа как пламъците запълзяват от предната седалка към резервоара.
Прекалено лошо. Защото камионът беше хубав, макар и леко повреден заради сблъсъците с джипа на Мегън Блеър. Вероятно по него дори имаше боя от нейния автомобил. Табелата беше фалшива и нямаше да отведе полицията доникъде, но той пак не искаше да рискува да го остави така. Дали щеше да успее да накара Молино да го замени с друг? Не беше вероятно. Молино не обичаше неуспехите и щеше да има късмет, ако вземеше уговореното. Нямаше дори да се опита да вземе нещо над него. Извади мобилния телефон от джоба си и набра Питър Сиена от офиса на Молино.
— Надявам се, че се обаждаш да потвърдиш изпълнението на задачата — каза Сиена. — Очаквах да се обадиш още преди няколко часа.
— Трябваше да прекося границата на щата Алабама, за да мога да унищожа камиона. — Той се поколеба. — Нещата не се развиха добре. Ще имам нужда от още малко време.
Сиена не проговори веднага.
— Нима ми казваш, че тя е още жива?
— Да. — Побърза да добави: — Но ще се погрижа. Опитах се да го направя така, че да изглежда като злополука. Очаквах тя да намери смъртта си, но не се получи. Шофираше така, сякаш беше на състезанията в Дейтона. Ще трябва да опитам нещо друго. Още ден или два. Това е всичко, обещавам.
— Мистър Молино пет пари не дава за твоите обещания. Той искаше веднага да се погрижиш.
Дарнел кисело си помисли, че няма да му е лесно с тези задници. Щеше да го прати по дяволите, ако нямаше такава спешна нужда от пари.