[2] Луперкалии — празници на 15 или 17 февруари, посветени на вълците (Луперк) и на бог Фавън. — Б.пр. ↑
[3] Префект — в общ смисъл — ръководен представител. — Б.пр. ↑
Глава втора
— Не е ли време да тръгваме? — Пизон пристегна наново каишката на сандала си и се намръщи. — Състезанието сигурно е започнало.
— Но ние не отиваме заради състезанието. — Корнелия прелисти дузина пергамента и рояк пъргави робини се втурнаха към нея. В преддверието им цареше трескава деятелност — носачите чакаха да ги отведат в Циркус Максимус, слугините държаха слънчобрана и ветрилото на Корнелия, неколцина освободени роби — кореспонденцията и мантията на Пизон. — Отиваме на арената, за да ни видят хората, да се представим. Вече си публична личност, а дълг на публичните личности е да впечатляват народа. Да оставят добро впечатление — ето, вземи тези…
Пизон разгледа купчината свитъци.
— Домашното счетоводство?
— Просто ги прелиствай задълбочено в паузите — усмихна му се Корнелия. — Отговорният императорски наследник е зает с държавни дела дори в празничен ден.
— Още не съм императорски наследник — смъмри я той, ала пое свитъците с усмихнати очи.
Ноември отминаваше под знака на ветрове и водопади от сухи листа. И на Луди Плебии, народните игри. Игрите не вълнуваха Корнелия, но дни наред Диана говореше само за тях.
— Няма да е истински фестивал — жалваше се тя. — На Галба му се свиди да отпусне щедри награди и колесничарите ще си пазят конете за състезанията на Сатурналиите[1].
— Дори любимите ти Червени? — не се стърпя Корнелия да я подразни.
— Червените не се състезават за пари — отсече Диана, — а за слава. Ще дойдеш, нали?
— Предпочитам конната надпревара пред умиращите гладиатори.
Корнелия ненавиждаше гладиаторските битки. Призляваше й при вида на многобройната публика — при това и зрители от добри семейства, не само плебеи, — жадна за кръв. От друга страна, състезанията с колесници вече не бяха мудните обиколки от детството й. Император Нерон беше луд по надбягванията — или просто луд — и макар да не одобряваше разточителството му, Корнелия признаваше, че резултатът е забележителен. Сега Циркус Максимус беше внушителна арена с венци от палмови листа за победителите, с централен подиум с пищни дърворезби и златни делфини, свеждащи носове при всяка от седемте обиколки. Място, което си струва да видиш и където си струва да те видят. А кого друг да види Рим, ако не съпруга й?
— Господарке — дотича задъхана прислужница и се просна върху сините плочки в преддверието. — Виното е доставено в ложата ви в Циркус Максимус.
— Както ви заръчах ли го затоплихте? Миналия път беше вряло… Дядото на Лолия ми подбра най-доброто от избите си специално за случая — обясни Корнелия на Пизон — фалернско, аминейско, номентанско…
— На потеклото му подобава да пие само обикновена бира — изкриви лице Пизон. — Вулгарен е като Хадес.
— О, съвсем не. Има изискан вкус. Именията на приятелите и роднините ни не могат да се мерят с къщата му, нито с колекцията му от статуи, нито с винарската му изба.
— Да, точно това имах предвид. Освободените роби трябва да живеят скромно, както изисква положението им. Не бива да надскачат потеклото си.
— Е, той ни помага много — промърмори Корнелия.
Меко казано. Дядото на Лолия раздаваше щедро подаръци и безспорно им оказваше неоценимо съдействие в други сфери. Под подозрителния поглед на Нерон и дори на предшественика му Клавдий семейството на Пизон преживя тежки времена — Корнелия и Пизон нямаше да успеят да запазят дома и фамилните си ценности без неговите своевременни заеми…
— Все пак не му подобава — намръщи се Пизон и Корнелия смени тактично темата.
Знаеше, че съпругът й обича всички да заемат отредените им места — патрициите с добра кръв и от добър род — в Сената, еквитите да им служат, плебеите — да служат на тях, а освободените роби да показват, че съзнават положението си в живота. Освободените роби, богати като Мидас, които раздават заеми, нямаха място в систематичния възглед на Пизон за Рим. Корнелия го потупа ведро по ръката и се обърна към прислужниците:
— Леда, Зоя, подредихте ли бръшляна и орхидеите в ложата, както ви показах?
— Да, господарке.
Още призори Корнелия отведе робините си в мраморната ложа на семейство Корнелий в Циркус Максимус, разположена високо над трибуните със зашеметяваща гледка към острия завой на пистата долу. Прислугата заравняваше пясъка по арената, а бледи слънчеви потоци обливаха едва горния край на трибуните, когато Корнелия започна да раздава заповеди на робите. Цветя, гирлянди от бръшлян, сребърни подноси и златни чаши за вино — беше решена да възнагради гостите си с повече от хубава гледка. Щеше да ги зарадва със зашумяна беседка — последен летен повей в бледосиния есенен хлад. Остави робите да прелитат из ложата като пчели, а тя се втурна обратно към дома с разрошени коси и порозовяло от вълнение лице, за да подготви и себе си, и съпруга си за внушителната им поява пред обществото.