Големият син на Веспасиан — Тит — пристигна след седмица с първия от Източните легиони и продължи да въдворява ред, подготвяйки вещо празненствата, с които Рим щеше да посрещне баща му след още няколко седмици. Тит… Въображаемото перо на Марсела го екипираше замислено. Десетина години по-възрастен от Домициан, черноок и червенолик като брат си, но винаги усмихнат, за разлика от вечно намръщения Домициан.
— Тит беше най-добрият от съпрузите ми — Лолия сбърчи нос с известна симпатия към набития мъж, който влезе в Сената с бронята, която не сваляше от гърба си. — Почти не го виждах, но винаги се държеше мило. И изискано по свой начин. Домициан, разбира се, е пъпчив черноок грубиян. — Тя потрепери. — Винаги се вмъкваше в банята като малък, за да ме зяпа, докато се къпя. Още ли е влюбен в теб, Марсела?
— Няма да е задълго, сигурна съм.
Тит даде благословията си за официалното подновяване на търговията в Рим и дядото на Лолия се върна незабавно от Остия. Разпореди да възстановят мозайката и винарната още преди да е пристъпил прага, и след два дни организира пищно пиршество, за да скрепи връзките си с новия император. Почетен гост беше малката Флавия.
— Тя е изтъкната личност — повтаряше щастливо дядото на Лолия, наблюдавайки как правнучката му пришпорва Диана на четири крака в атриума, размахала дългостъблена лилия вместо камшик. — Внучка на императора! Това родство ще ти осигури какъвто жених пожелаеш, съкровище мое. Вече дойдоха да ти искат ръката, но отпратих всички. Никой не те заслужаваше. Сама ще си избереш съпруг и ще вдигнем сватба през новата година…
— Никой не ми е предлагал сама да си избера съпруг — оплака се Марсела. — „Ще се омъжиш за еди-кой си. Надявам се, че имаш подходяща роба; сватбата ще е след седмица.“ И толкоз.
Лолия обаче не я слушаше. Усмихна се замечтано, когато Тракс влезе в атриума, прегърна Флавия и я смъмри нежно.
— Благодаря — Диана се изправи и изплю панделката, която Флавия беше пъхнала между зъбите й вместо юзда. — Вече ще проявявам повече милост към впряга си.
Диана живееше отново при баща си, който се бе завърнал в Рим с току-що започнат бюст на новия император. Гай и Тулия се забавиха и Корнелия успя да разтреби цялата къща, преди да пристигнат. „Не че й благодариха“, помисли си Марсела, понеже Тулия веднага подхвана разпрата за развратното поведение на Корнелия, прекъсната в най-неподходящия момент от нашествието в Рим.
— Засега ще отложим спора, Тулия — Корнелия изгледа строго Гай. — Братко, искам да говоря с теб.
Вратата се затвори плътно зад гърбовете им.
— А аз ще огледам къщата! — обяви Тулия и изтрополи по коридора. — Не ми се мисли в какво състояние е. Кой знае в какво е превърнала свободните ми стаи тази разгулна уличница Корнелия.
— Всъщност всичко изглежда безупречно — обади се Марсела, когато Тулия се втурна към горния етаж. — Но ти несъмнено ще намериш за какво да се оплачеш.
— Почакай да кажа на Гай! — долетя гласът на Тулия отгоре. — От две минути съм си у дома, а ти вече се заяждаш!
— Само с теб, Тулия. Само с теб.
Същия ден посрещнаха гост — сенатор Маркус Норбан, освободен от затвора и дошъл да прибере малкия Паулиний.
— Маркус! — поздрави го въодушевено Марсела. — Радвам се да те видя отново.
— А аз се радвам на всичко, което не е каменна килия.
Той огледа атриума с петното зимна слънчева светлина и прозрачното езерце. Косата му — леко посребрена в началото на годината — беше побеляла напълно, а в ъглите на устните му личаха дълбоки бръчки.
— Болен ли си? — попита Марсела, забелязала, че накуцва по пътя към пейката, където го покани да седне.
— Счупиха ми рамото — отвърна кратко той, пусна пухкавата ръчичка на Паулиний и го побутна да отиде да си поиграе. — Тъмничарите не се държаха твърде любезно. Не го наместиха добре и сега ми пречи да пазя равновесие.
— Съжалявам, Маркус.
— Щеше да е още по-зле, ако братовчедка ти Лолия не ми беше изпратила тайно лекар.
Маркус завъртя болното си рамо и се усмихна накриво.
— Лолия ти е изпратила лекар? — примигна Марсела.
— Да. И кошници с храна и кани с хубаво вино. Не ми се мисли колко са й стрували подкупите. Сестра ти също ме посети няколко пъти да ми разкаже как е Паулиний — Маркус се усмихна отново. Този път нежно. — А дивата ти малка братовчедка Диана идваше всяка седмица и ми носеше книги от личната ми библиотека. Криеше ги под робата си и ги внасяше тайно, за да не полудея от скука.