„И аз трябваше да се сетя да го посетя“, помисли си Марсела. Да детронираш император се бе оказало толкова трудно занятие. Дали не можеше да направи нещо за Маркус сега, след като беше излязъл от затвора? Той наистина изглеждаше много достолепно в тогата — изкривеното рамо почти не се виждаше, а очите му бяха проницателни и будни както винаги. „Сенатор Маркус Норбан, потомък на император Август…“ Толкова интелигентен мъж, толкова уважаван в Сената, станал консул още на трийсет и три. Толкова уважаван, че трима императори тази година се бяха изплашили от влиянието му. Несъмнено се чувстваше оскърбен от причинените му злочестия.
„Чудя се дали си амбициозен, Маркус. Дали те блазни нещо повече от сенаторския пост.“
— Значи положението се е нормализирало — отбеляза ведро Марсела. — Но дали наистина е така?
Маркус наблюдаваше как синът му пляска с ръце във фонтана.
— Да се надяваме.
— Четирима императори! Милостива Фортуна! Какъв ли ще е Веспасиан? — Марсела си повя безизкусно с ветрилото. — Според мен никой от тях не може да ти съперничи.
— Нима?
Очите му не се отлепяха от малкия Паулиний.
— Да. И не съм единствената, която смята, че си достоен за император. Галба, Отон и Вителий несъмнено се плашеха от такава възможност. Не е ли жалко…
— Спри! — възкликна Маркус.
— Какво? — усмихна се Марсела. — Да спра какво?
— Не знам. Но стига — изгледа я със студени и изпитателни очи. — Никога не съм те харесвал, Марсела, и не разбирам защо. Умна жена си все пак, а аз винаги съм харесвал умните жени. Но не мога да се отърва от съмнението, че си интригантка.
Марсела отвори уста, ала за пръв път не знаеше какво да каже.
— Желая ти приятен ден. — Маркус стана и й протегна ръка, а малкият Паулиний дотича до него. — Не си добре дошла в дома ми.
Глава двайсет и втора
— Слава на боговете, че отвориха баните — въздъхна Лолия. — Кожата ми има нужда хубавичко да се поизпоти, за да се събуди. Тези смени на императори са ужасно вредни за тена.
— Да не говорим за смените на съпрузи — подсмихна се Корнелия и улови Лолия под ръка, а Лолия се засмя в отговор.
Прекосиха калдариума, заобиколиха фонтана в центъра, щуращите се насам-натам прислужници, групичките поруменели жени, увити в хавлии, и се запътиха към две мраморни пейки за масаж. Марсела плуваше в басейна в съседната зала, а Диана реши, че ще потренира, и тръгна, стройна и гола, към гимнастическия салон. Корнелия обаче се чувстваше доволна и ленива и искаше само един масаж.
— Погледни как си шепнат онези стари лисици. — Лолия отпусна порозовяло тяло сред вълните от пара и сбърчи чело към три трътлести матрони със злобни очи, които си шушукаха, закрили уста с длани. — Сплетници!
— Нека сплетничат — усмихна се Корнелия и се изтегна по гръб върху пейката за масажи. Ръката й неволно се спусна и погали корема й под хавлията. „Бременна. На двайсет и пет най-сетне съм бременна.“
— Сигурна ли си? — попита я Друсус, когато му каза през онази първа дълга нощ в Рим.
С прегръдката си едва не й счупи костите от облекчение, когато тя се появи пред прага на публичния дом. Скоро обаче облекчението се превърна в остро чувство за вина.
— О, богове! — ужаси се той. — Съжалявам. Трябваше да внимавам. Трябваше…
— Шшт… — Корнелия постави показалец върху устните му. — Знам какво да правя.
— Искаш да кажеш… — погледна той към корема й, — че ще го махнеш.
— Не. — Не и детето, което вече си представяше — здраво момченце, силно и смело, или момиченце с кестеняви къдрици и може би с нейните трапчинки. — Нищо подобно.
— Но семейството ти… Те ще…
— Ще се справя с тях. Ще трябва да се омъжа, но…
Тя отклони поглед от зашеметените му очи.
— Да — каза рязко Друсус. — Права си.
Корнелия си припомни изражението му, когато въведе брат си в кабинета.
— Гай — подхвана тя без предисловия, преди смелостта й да се изпари, — подготви се за сватбена церемония в началото на следващата седмица. Ще се омъжа за центурион Друсус Семпроний Денсус и сватбата трябва да е скоро, защото съм бременна.
Устата на Гай, затворила се след думата „сватба“, зейна отново.
— Не е много изгодна женитба, но е почтена — продължи Корнелия възможно най-спокойно, макар сърцето й да туптеше шумно в собствените й уши. — Семейството на Друсус е от еквестрианската класа в Тоскана. Не, Гай, не ме прекъсвай. В Преторианската стража Друсус се слави с безупречна репутация, а обвинението в предателство, повдигнато му от вителианците, е отменено. Гай, казах ти да не ме прекъсваш. Друсус ще дойде при теб този следобед да уточните подробностите.