— Мислиш ме за пророчица? — запротестира Марсела. — Не съм си и представяла, че ще се самоубие. Отидох, защото…
— Искаше да видиш какво ще се случи — довърши Корнелия.
— И се върна — продължи Диана. — Вителий се обяви за император и ти реши да започнеш да подхвърляш това-онова на Алиен и на мнозина други, за да видиш дали ще станат предатели. Те оправдаха очакванията ти и войската на Вителий изгуби битката. Рим стана на пух и прах. Сега имаме нов император и известно примирие, но ти побърза да приласкаеш Домициан в леглото си и започна да му шепнеш… Какво? Че ще е по-добър император от брат си? — Диана погледна към Корнелия, застинала в хавлията си, и към Лолия — смаяна под бялата маска. — Случи се доста от всичкото това „какво ли ще се случи.“ Четирима императори управляваха Рим тази година. И нашата Марсела има пръст в краха на трима.
— Е, четирима, ако броим и миналата година — призна сестрата на Корнелия. Скулите й бяха поруменели леко. Дали от гордост? — Помните ли онзи инцидент с император Нерон? Е, тогава само му подхвърлих нещо. Нямах представа, че ще последва съвета ми и наистина ще се самоубие. Какво? — Тя ги погледна. — Защо ме зяпате така?
Бяха се втренчили в нея, сякаш вместо коса по главата и никнеха змии.
— Преувеличавате. — Марсела остави гребена. — Намесих се тук-там, но поне стотина сенатори заговорничат по същия начин. Защо обвинявате само мен за цели три преврата?
— Бих те разбрала, ако си го правила заради собствена изгода — продължи неумолимо Диана. — Или за да се защитиш. Но ти си се месила за забавление.
Думите се процедиха с усилие през вкочанените устни на Корнелия.
— И съпругът ми умря.
— Не знаех, че ще стане така. Никой не би могъл да го предвиди. — Марсела ги изгледа една по една. — Мислите, че съм искала да ви навредя?
— Без малко да успееш. — Лолия грабна хавлия и се уви, сякаш внезапно усетила хлад. — Пизон загина, аз трябваше да се омъжа за онова животно Фабий и всички едва не умряхме. Първо пред храма на Веста и после в тълпата, когато свалиха Вителий от трона. А ти си стоеше на Марсово поле и наблюдаваше.
Наблюдаваше с поруменяло лице и блеснали очи — Корнелия си я спомняше много ясно. Помисли си, че е от страх, от смайване… сега се почуди дали не е било от задоволство.
— Не толкова заради стореното — продължи Диана, сякаш произнася присъда, — а защото си се наслаждавала. Не те измъчват угризения. Не изпитваш и капчица вина.
— И защо? — Марсела взе отново гребена и го прокара през мократа си коса. — Всичко свърши добре.
Корнелия разпери пръсти в скута си и се втренчи в прясно лакираните си нокти, които отдавна не приличаха на изгризани израстъци, и проговори учтиво. Не вдигна очи, нямаше сили да погледне лицето на сестра си.
— Не искам да идваш на сватбата ми.
— Корнелия! — възкликна обидено Марсела. — Не го заслужавам. Нямаш представа колко се радвам, че откри своя центурион след смъртта на Пизон.
— Наистина съм щастлива, но Друсус сигурно ще постъпи отново в преторианската стража и ще охранява новия император. Ако ти подтикваш Домициан да създава неприятности на баща си, нищо чудно да убият и него. — Корнелия вдигна глава. — Затова не искам да идваш на сватбата ни с пожелания за щастлив живот.
Марсела изгледа и трите с обичайната си отнесена усмивка. Историчката Марсела, Марсела съзерцателката.
— О, богове — въздъхна тя.
Остави гребена, захвърли хавлията и тръгна към калдариума. За миг облаците пара погълнаха високото й голо тяло и тя изчезна.
— Пак мислиш — отбеляза Домициан.
— По природа съм такава, господарю — усмихна се Марсела. Домициан обичаше да го нарича така, но сега само се намръщи.
— Не харесвам жени, които мислят много.
— Защо тогава харесваш мен?
— Не знам. — Той сграбчи голия крак на Марсела и впи устни в глезена й. — Красива си.
Зацелува я по бедрото, отмятайки завивките настрани, и Марсела се облегна върху копринените възглавници. Роб с празен поглед стоеше до леглото и вееше с ветрило от паунови пера над главата й, а друг чакаше до вратата с вино и сладкиши, в случай че огладнее. „Най-доброто за принца на Рим“, помисли си Марсела. „И за любовницата му.“
Не влизаше в плановете й — всъщност беше убедена, че Домициан ще я изостави, след като сега всички жени се съревноваваха за императорското благоволение. Домициан обаче все още не беше погледнал към друга. И след като Маркус Норбан се отнесе толкова грубо с нея… е, Домициан й се стори далеч по-привлекателна перспектива. „По-добре да имам любовник, когото мога да контролирам, отколкото любовник със собствено мнение.“