— Новият ти дом — обяви Домициан. — Харесва ли ти?
— Не мога да живея тук — отвърна развеселено Марсела.
— Напротив. — Пот оросяваше долната устна на Домициан. — Тази сутрин информирахме съпруга ти, че вече не си му жена.
— Какво? — Марсела избухна в смях.
— Не ми се присмивай — намръщи й се той. — Сега си моя съпруга. Церемонията ще се състои утре сутринта.
— Баща ти няма да позволи!
Узнаеха ли, Веспасиан или Тит щяха да ги разведат набързо. Или щяха да го оставят на мира, разчитайки сам да поиска развод, щом страстта му охладнее.
Домициан повлече Марсела из другите стаи, бъбрейки на твърде висок глас. Лична баня, спалня с огромно легло… и огромен кабинет със сводести прозорци и цяла стена с рафтове, пълни със свитъци. Марсела прокара длан по гладката повърхност на писалището, вече заредено с празни пергаменти, восъчни плочици, подострени пера…
Навярно нямаше да е толкова зле да бъде съпруга на принца за няколко седмици или месеца. Като съпруга на Луций определено страдаше от всички неудобства на неомъжените жени и не ползваше нито една привилегия на омъжените. „А след като Домициан се отегчи от мен, може би няма да се омъжвам повече.“
Корнелия Секунда, известна като Марсела, съпруга на принц. Кому би хрумнало?
— Видя ли? — промърмори Домициан във врата й и я придърпа върху огромното легло. — Казах ти, че ще те имам.
— Колко си необуздан — прошепна му Марсела между целувките. — Брат ти ще се ядоса, нали знаеш?
— Все ми е едно какво ще си помисли.
Домициан задърпа трескаво полите й.
— Той е наследник, скъпи… Може да прави каквото си поиска.
Първо не усети болката. Само стъписването, когато Домициан я зашлеви през лицето.
— Не си играй с мен — спокойно я предупреди той.
За миг Марсела си помисли, че се е върнала в слънчевия атриум и Маркус Норбан я гледа с безучастно неодобрение… в банята, където Диана я гледа с презрение.
— Не си играя с теб — успя да промълви тя.
— Напротив. — Домициан беше проникнал в нея, отпуснал цялата си тежест върху гърдите й, но набитото му тяло замръзна за секунда и той се втренчи в очите й. — Играеш си с всички, Марсела. Много умело. Не обичам умни жени, но с твоя ум ще се примиря. Само не го използвай върху мен. Край на шушукането за Тит. Той не те засяга. Не те засяга и баща ми. Сега единствената ти грижа съм аз.
— Разбира се.
Марсела го прегърна помирително, но той отблъсна ръцете й.
— Ще се грижиш за домакинството ми — започна да изрежда Домициан и тежката му длан притисна гърлото й. — Ще топлиш постелята ми. — Пръстите му потънаха във врата й. — Ще ми родиш деца. — Сключиха се по-силно. — Това са задълженията ти, Марсела. Задължения на порядъчна римска съпруга. Нищо повече.
Тя се опита да проговори, но ръката му тежеше като наковалня върху гърлото й. Черни точици затанцуваха пред очите й. Той започна да се движи в нея и дланта му се отмести едва когато свърши в пълно мълчание.
— Отлично — бодро заключи той и стана. Марсела се надигна, борейки се за глътка въздух. — Ще изпратя един от икономите си да уведоми семейството ти и да ти донесе нещата. Това крило на Домус Ауреа е изцяло наше. Тази нощ на вечеря ще те представя на брат си. — Марсела се закашля болезнено и Домициан я изгледа със смътна изненада. — Не се притеснявай, Тит няма да се противопостави на брака ни. Нито той, нито баща ми искат да се женят пак. Устройва ги аз да имам съпруга, която да поеме досадните социални задължения. А като дъщеря на генерал Гней Корбулон ти си подходяща за съпруга на принц. Дори на император.
Марсела хриптеше, поемайки болезнено дъх. Ръцете й трепереха, а в корема си усещаше вледенена празнота. Още чувстваше дланта на Домициан върху гърлото си, виждаше странно празните му очи — очите на съвсем различно създание от жизнерадостния червенолик младеж, който стоеше сега пред нея, приглаждаше туниката си и бъбреше.
— Някой ден ще стана император. Несий го предсказа. Каза, че ще бъда господар и бог на Рим, а ти — господарка и богиня. Харесва ти, нали? — Отметна кичур коса от челото й. Марсела потрепери, но той не забеляза. — И, разбира се, за господарката и богинята на Рим, на първо място е съпругът. Ще се занимаваш със семейството и домакинството ми, а не с държавните дела. Никога не приемам съвети от жена.
Плесна с ръце и група робини влязоха в стаята. Поклониха се много ниско на Марсела. „Милостива Фортуна, преди мен ли са научили, че Домициан смята да ме направи своя съпруга?“
— Новите ти прислужници — посочи ги Домициан. — Облечи се за вечеря, но не носи зелено. Не харесвам зеленото. О — добави той, сякаш му е хрумнало току-що, — и никакво писане повече. Няма да ти остава време и не подобава на съпруга на принц. Ще използваш писалището само за писма. Естествено, аз ще ги чета, преди да ги изпратиш.