— Съжалявам, домина, но не е възможно. Ще станете съпруга на Домициан и императрица на Рим и нито аз, нито вие, нито някой друг е способен да го промени.
Марсела разтвори устни, сухи като пергамент. В ума й витаеше вихрушка от празнота. Малката Юлия я настигна и впи пухкаво детско юмруче в робата й. Несий погледна детето и потрепери.
— Грижете се за нея — поръча изморено той. — Иначе ще я сполети жалката ви участ.
Обърна се и се отдалечи бързо, разблъсквайки тълпата от посетители, скупчили се вече в атриума с надеждата да зърнат бъдещата съпруга на римския принц.
Марсела седна като отсечена върху зелените плочки.
— Той лъже… Лъже…
Малката Юлия пропълзя в скута й и се притисна към окаменялото й рамо. Марсела не я усети. Опитваше се отчаяно да повярва на собствените си лъжи.
Глава двайсет и трета
Първият ден на новата година принадлежеше на Янус — бога на дверите, на началото — и както винаги Корнелия и братовчедките й си размениха монети с раздвоения профил на Янус. Едното лице гледаше напред, а другото — назад, и едва ли някой би съумял да намери по-красноречив символ за първия ден на тази година. Корнелия гледаше напред към бъдещето като целия Рим, гледаше обнадеждено към император Веспасиан, който влезе триумфално в града… но очите й неволно се обръщаха и назад и тя с трепет си припомняше как посякоха един император във Форума, как друг император пое на север към поражение и самоубийство и как трети император умря сам и уплашен в конюшня. Трима мъртви императори и хиляди, загинали в опит да ги защитят.
Император Веспасиан влезе в града днес, в първия ден на годината, и по-късно Корнелия чу колко шумно са го приветствали. Но тя не беше сред посрещаните, защото трябваше да изрече други, по-важни думи.
„Quando tu Gaius, ego Gaia.“ Ръцете на Друсус притискаха трескаво нейните, докато декламираше ритуалния обет, и дори през червената мъгла на сватбения воал тя виждаше сълзите в очите му. Скромна сватба, само семейството и приятелите, скупчени около светилището — Лолия се надигаше на пръсти, Диана закъсня както винаги, родителите и сестрата на Друсус изглеждаха горди и малко срамежливи. Марсела не присъстваше — дори съпругата на принца очевидно разбираше, че не бива да се явява там, където е нежелана. Корнелия й беше благодарна.
Ръката на Друсус притисна отново нейната, когато свещеникът доведе бялата жертвена коза и Корнелия погледна мраморната статуя на Юнона, която я наблюдаваше отвисоко. „Усмихва ли ми се?“ Навярно.
Козата се изплъзна от ножа на жреца и побягна, блеейки, по улицата. Жрецът изруга, Корнелия се разкикоти, а Друсус така се запревива от смях, че не можеше да проговори.
— Оставете я! — извика Лолия от кръга гости. — Някоя жена от гетото ще забогатее с пълно виме с козе мляко. Това е по-добра брачна поличба от козята кръв по краката ни!
Корнелия се съгласи от все сърце.
Сватбеното шествие потегли развеселено към къщата на дядото на Лолия, който бе предложил да домакинства на гощавката. Друсус прегърна Корнелия и отметна воала й, за да я целуне.
— Вече си само моя — прошепна й и дланта му погали леко окръгления й корем.
— Само твоя — промълви в отговор тя.
Друсус изглеждаше много представителен в униформата в червено и златисто — отново центурион в Преторианската стража благодарение на император Веспасиан. „Толкова щастлива ли бях, когато се омъжвах за пръв път?“ Не помнеше. На този въпрос навярно нямаше отговор. Сигурно беше достатъчно, че и двамата й съпрузи бяха добри мъже.
— Милостива Юнона! — възкликна Корнелия, когато пристъпиха през огромните двукрили врати на атриума.
Около колоните се виеха гирлянди от мирта и жасмин, от фонтана се лееше фалернско вино, нежна музика се носеше из въздуха, аромат на десетки изтънчени блюда гъделичкаше ноздрите…
— Лолия, не биваше!
— Сватбата ти е малко прибързана, скъпа, но ще я отпразнуваме, както си му е редът. Дядо надмина себе си — Лолия се огледа доволно. — Толкова е забавно да планираш сватба, когато не се омъжвам аз.
— Само най-доброто за теб, скъпа моя — дядото на Лолия щипна обичливо Корнелия по бузата. — Моето съкровище ми разказа как си я утешавала, когато беше съпруга на онзи злобен кучи син Фабий Валент.
Корнелия погледна кръглото лице на дядото на Лолия, озарено отново от щастлива усмивка, и го прегърна. Спомни си как собственият й баща не присъства на първата й сватба и едва ги различаваше със сестра й.
— Грижиш се за мен повече от собствения ми баща — каза тя и разцелува дядото на Лолия.
Той й се усмихна лъчезарно, улови Друсус за ръка и го поведе към другия край на атриума.