Описа й подробно стаята, която вече бяха подготвили за бебето. То, естествено, щеше да се казва Друсила, ако е момиче, или Друсус, ако е момче…
— О, богове. — Сбърчила чело, Лолия приближи в яркожълтата си роба. — Познайте кой пристигна, за да помрачи веселбата.
— Не би посмяла — процеди свирепо Диана.
— Омъжена е за римския принц, скъпа. Всичко й е позволено.
Озърнаха се към другия край на залата, където избухнаха гръмки овации. Корнелия не беше виждала Марсела, откакто потъна гола в парата в банята; чу само мълвата за неочакваната сватба, която се носеше от уста на уста из града. Разпозна я след миг — стоеше пред портата, окичена с бижута, и държеше Домициан под ръка. Дядото на Лолия тръгна да ги поздрави и гостите сведоха глави в поклон. Силен шепот се понесе из залата като далечен грохот, когато Домициан поведе напред новата си съпруга.
— Не е честно! — избухна неволно Корнелия. — Веспасиан няма съпруга, нито пък Тит, и сега Марсела е първа дама в императорския дворец. Това ли е възмездието за всичко, което направи?
— И бъдеща императрица навярно — додаде Диана. — Ако Домициан облече пурпурната тога.
— Е, няма да стане — изсумтя Лолия. — На какво ни научи тази година? Никой наследник на трона не се добира до него. Марсела ще стане императрица, ако отстрани и Веспасиан, и Тит от пътя си.
— Говорим за Марсела все пак — напомни Диана. — Не забравяйте досегашните й постижения.
Спогледаха се. После впериха очи в Марсела: половината зала целуваше ръцете й, обсипани с украшения.
— Носи пурпурно — отбеляза малко тъжно Лолия. — Навремето се обличахме в еднакви цветове.
Четирите ослепителни потомки на рода Корнелий, винаги в тон. Днес Лолия и Диана носеха различни нюанси на жълтото и златното в хармония с шафрановия сватбен воал на Корнелия. Не и Марсела. Корнелия си спомни онзи ден на състезанията преди повече от година, когато и четирите бяха в червено, предвкусвайки безоблачно бъдеще. Тя изглеждаше строга и елегантна, както подобава на императрица, Лолия беше ярка и предизвикателна както винаги, а Марсела — сдържана и без бижута. Сега обаче Лолия излъчваше топлота и женственост, косите на Корнелия се спускаха като нежен водопад, а Марсела в другия край на залата плуваше в дипли от тежка коприна, плътни къдрици стягаха косата й, а около врата й висяха толкова огърлици, че едва го помръдваше. Погледна към Корнелия и Корнелия срещна очите й, но в следния миг ръката на Домицан се спусна собственически върху ръката на Марсела. Корнелия забеляза как сестра й заби очи в пода и го последва покорно.
— Какво ще правим с нея? — попита мрачно Лолия.
— Няма да й проговоря до края на живота си — тихо отвърна Корнелия, но не се сдържа и погледна към отсрещния край на залата, където след бързо разместване на гости Марсела и Домициан заеха почетното ложе. Корнелия бе придружавала сестра си на стотици пиршества; Марсела винаги се подпираше на лакът с недосегната чаша вино в ръка, наблюдаваше околните и се усмихваше леко. Сега се бе излегнала до Домициан, миглите засенчваха очите й и отпиваше жадно от бокала. Съвсем неподвижна. Съвсем притихнала.
— Не съм сигурна — обади се Диана след малко, — че трябва да правим нещо.
— Какво имаш предвид? — примигна Корнелия.
— Току-що си поговорих с Марсела! — притича до тях Тулия, развяла бродирани копринени дипли. — Толкова се радвам да я видя отново! Интересно защо не ни покани досега в двореца, но сигурно е била заета с новите си задължения. Е, с Домициан не биваше да се женят толкова сензационно, но младежите са толкова нетърпеливи… — Тулия говореше предимно на Лолия, понеже не одобряваше брака на Корнелия и странеше от Диана. — Представете си само! Син на император за нашата Марсела!
— Ти я мразиш — напомни й Диана.
— Сега се грижи за дъщерята на Тит — Юлия — отлична подготовка, докато си роди свои деца. Дори ми поиска съвет за менюто за императорската гощавка през следващата седмица. И се е отказала да пише. Знаех си, че ще стане порядъчна съпруга, стига да си намери съпруг с твърда ръка…
— Корнелия, поздравявам те! — долетя тих глас иззад Тулия. — Много се радвам за теб.