— Остаряват — констатира Диана. — Трябва ни резервен впряг.
— Имат сили за още няколко победи.
Диана мина зад конете, твърде отблизо поглади лъскавия хълбок на единия, но конете сякаш никога не ритаха Диана. И тя като Марсела се набиваше в очи тук — прелестно малко създание в огненочервена коприна и светла коса — но никой не я поглеждаше повторно. Директорът на фракцията вдигна ръце още когато откри осемгодишната Диана да си играе невъзмутимо под корема на жребец, сритал в главата поне четирима коняри. Каква шумотевица вдигна семейството тогава!
Диана отстъпи назад, задъвкала разсеяно сламка сено.
— Кой ще ги кара, Ксеркс?
— Гръцко момче. Спечели няколко надбягвания в Циркус Фламиний. Има здрави ръце.
— Ще бягат ли и ръждивите?
Всяка фракция можеше да се състезава с по няколко впряга.
— Да. Ще ги води Таркин.
— Ще спечели, ако противните Сини не му изиграят някой номер.
— Диана! — прекъсна брътвежа им Марсела. Иначе Диана щеше да осъмне тук. — Корнелия ме изпрати да те взема. Вманиачила се е всичко да е по мед и масло.
— Вървете с нея, мадам — промърмори Ксеркс. — Ще изплескате с тор красивите си сандали.
Диана пристъпи напред, улови единия сив жребец за муцуната и дръпна главата му надолу. Ръцете й изглеждаха твърде крехки да удържат едрия кон, но жребецът приведе широката си муцуна и впи необуздан поглед в мечтателните синьо-зелени очи, принуждаващи половината мъже в Рим да заекват като хлапета.
— Препускай бързо — каза Диана на коня. — Спуснат ли флага, полети като мълния!
Жребецът изпръхтя в дланта й, а алените ширити в сплетената му грива се разлюляха в ритъм с червените панделки в косите на Диана. Марсела я дръпна отново за лакътя и конярите се втурнаха към тях с червения хамут. Зад тях стоеше колесницата, прикрепена хлабаво между две позлатени колела. Върху нея се възправяше главата на огнения бог с алени змии вместо коса. Колесничарят чакаше вътре — кльощаво тъмнооко момче, връстник на Диана, и тя го изгледа през рамо, докато Марсела я теглеше през вратата на конюшните.
— Ще ти изхвръкнат очите! — Спря да издърпа няколко сламки от косата на Диана. — Да не би най-сетне да си се влюбила? Лолия ще остане много доволна.
— Не съм влюбена в него. — Диана махна с ръка, отблъсквайки и предположението, и ръцете на Марсела. — Искам да съм като него.
И още как. Мнозина разнасяха слухове за репутацията на Диана, но Марсела не вярваше, че най-младата й братовчедка витае из конюшните заради колесничарите. Десетки благороднички охотно биха приютили в постелите си някой известен състезател, но не и Диана. На празненство на фракциите по време на Луперкалиите миналата година Марсела забеляза как най-известният колесничар на Сините прокарва пръсти по врата на Диана. Покани я да се разходят из облените в лунна светлина градини, но Диана го измери с равнодушен синьо-зелен поглед и му отговори:
— Не бих излязла дори от пламнала къща с мъж, който взема толкова лошо завоите.
Не беше от момичетата, из чиито умове се въртят купи сено.
Ако изобщо имаше ум. Марсела не беше сигурна. Доколко са способни да мислят конете?
Диана я изгледа свирепо, когато поеха по широката пътека извън конюшните.
— Не си облякла червено.
— Розово е. Нюанс на червеното.
— Няма розов отбор!
„Да… Очевидно умът не е много.“
Върнаха се в ложата на клана Корнелий. Диана целуна по главата витаещия си из облаците баща. „Красив като дъщеря си“, помисли си Марсела, „и също тъй смахнат.“ Запленените римски жени го наричаха Парис — като принца с прелестно лице, спечелил сърцето на Елена от Троя. Бащата на Диана обаче не създаваше главоболия като онзи Парис. Всъщност той се интересуваше само от мрамор и скулптури. „Семейството му завижда, че е толкова добър ваятел.“ Дори сега той оставаше глух за всички опити да го заговорят и скицираше статуи.
— Хубаво лице — каза той на стреснатия центурион на Корнелия, Денсус или както там му беше името. — От теб ще излезе чудесен Вулкан. Или Нептун, ако имаше брада. За колко време ще ти порасне брада? Профил, моля.
— Ммм… — заекна центурионът. — На служба съм.
— Можеш да служиш и в профил, нали? Извърни се.
Диана се взря в центуриона и редицата мълчаливи преторианци край стената зад тях.
— Какво правят тук? — попита тя Марсела. — Ще ни арестуват ли?
— Не, това са новите играчки на Корнелия. — Марсела си взе шепа гроздови зърна от сребърна купа. — Скоро ще провъзгласят Пизон за наследник.