В този момент оглушителен крясък процепи залата.
Музиката заглъхна. Корнелия отвори очи — всички се озъртаха. Тулия стискаше ръба на вратата, отвеждаща към кухнята. Обикновено от там минаваха само робите, но сега бяха заети да поднасят десерта. Всички освен един освободен роб, висок и златокос и познат на всички. Той притискаше Лолия до стената й я целуваше страстно. Лолия беше вплела пръсти в косите му, а простичкият пръстен блестеше върху безименния й пръст.
— Е, Тулия — промърмори Лолия над широкото и ненадейно окаменяло рамо на Тракс, — никога ли не чукаш?
Тя придърпа главата на Тракс надолу и го целуна отново. Внезапно в залата избухна кикот. Корнелия усети как към гърлото й се надига мехурче смях и бързо закри уста с длан. Устните на Друсус трептяха.
Тулия захлопна вратата с трясък.
— Скъпа — обади се нервно Гай, но тя махна с ръка да смълчи залата, превърнала се в разбунено море от шепот и смях.
Корнелия преглътна с мъка мехурчето смях, стараейки се с всички сили да си придаде възмутено изражение. „Шокиращо! Ядосана съм. Много ядосана.“ Тя се разкашля.
— До гуша ми дойде! — възкликна Тулия. Не крещеше, а шепнеше. — Не мога повече. Опитах се да шлифовам нравите в това семейство. Не успях. Провалих се! И самата Юнона би вдигнала ръце! Всички сте развратници. — Изцъклените й очи измериха дядото на Лолия с накривения лавров венец. — И плебеи — впи поглед в Друсус. — И уличници — втренчи се в Диана.
— Защо да съм уличница? — полюбопитства Диана.
— Хайде, хайде… — запелтечи Гай, но Тулия му се нахвърли.
— Скъсвам с теб! С теб и твоето разюздано семейство. — Тя изхлузи задъхано брачната си халка и я захвърли в краката му. — Край!
Гай отвори уста. И я затвори. Поаленя. Корнелия му подаде безмълвно чашата си с вино и той я пресуши на една глътка.
— Е? — изпищя Тулия.
Гай посочи вратата.
— Върви си — прошепна.
Някой се изкикоти. Тулия позеленя. В залата избухна гръмогласен смях.
— Ооо… — устата на Тулия зейна в безмълвен писък.
Извърна се и излетя навън. Завинаги, ако боговете проявяха милост. Дядото на Лолия се подсмихваше, Диана ръкопляскаше, Корнелия отпусна глава върху рамото на съпруга си и се смя, докато й потекоха сълзи.
— Ето, братко — Друсус напълни чашата на Гай. — Пийни си.
— Да, да… — кимна Гай и грабна цялата кана.
Смрачаваше се, когато Диана успя да се измъкне. Гощавката очевидно щеше да се проточи дълго и вихрено. Лолия и Тракс изчезнаха отдавна, Корнелия продължаваше да държи глава в скута на Друсус. Той прокарваше длан по корема й, опитвайки се да усети бебето, защото Корнелия настояваше, че се движи. Императорският астролог Несий успя да се откачи от свитата на Домициан и щастливо предсказваше бъдещето на гостите.
— Не, не — цъкаше той с език, стиснал дланта на дядото на Лолия, — не инвестирайте в египетско зърно. Догодина египтяните ще пострадат от жестоки наводнения. Сребърните мини в Галия, там е истината…
Останалите гуляйджии — онези, които още се държаха на краката си — се въртяха около Гай, когото никой не бе виждал толкова пиян, откакто стана достопочтен и отговорен глава на семейство Корнелий.
— Диана — завалено нареждаше той, размахал чашата си с вино за сбогом. — Много си красива, да знаеш… Караш колесница като мъж, но си красива. Още вино! Остани да пийнеш още една чаша вино — той потупа възглавничките до него. — Дали да не се оженя за теб? Ти няма да вдигаш врява и да крещиш, нали?
— Не — отвърна развеселено Диана. — Но ти и без мен си изпати достатъчно от жените, Гай.
— Аз ще се погрижа за него — ухили се Друсус и дръпна чашата с вино на Гай точно навреме. — Излитай от тук, ако искаш, момиче.
Празничното настроение още витаеше из улиците, когато Диана излезе от къщата и се качи в носилката. Хановете бяха пълни с доволни клиенти, децата тичаха, размахваха ярки панделки и си подхвърляха монети с лика на Янус. Годината на четиримата императори, така я наричаха вече. Дали тази година нямаше да е Годината на шестимата императори, или на тримата, или може би само на един-единствен?
Император Веспасиан сигурно вече пристъпваше в Златния дом за императорското пиршество, изморен и триумфален като победителите в Циркус Максимус. Диана му пожела успех. Той влезе в града зад безупречните си легиони. Носеше бронята си като втора кожа и караше колесница с два коня с ловкост, която Диана не пропусна да оцени. Умното му червендалесто лице вече й беше познато — виждаше го всеки ден, изваяно от мрамор върху работната маса на баща си, който дялаше старателно бюста на новия император.