— Няма ли някой да го каже? — Диана погледна братовчедките си.
Изглеждаше по-екзотична отвсякога; сред ореола от светла коса лицето й беше добило загар като старо злато от дългите часове с жребчетата под палещото слънце. Изтъкнати мъже продължаваха да обсаждат дома й с надеждата да се омъжи за тях, но Корнелия отдавна се отказа да й търси кандидати.
— Всички си го мислим, нали? Марсела най-после успя. Императрица е.
— Да ни помага Бог. — Лолия докосна малкия златен кръст, който висеше на врата й — брат близнак на дървения около врата на Тракс. — Ето я.
Корнелия усети как гърлото й се стяга, когато погледна към жената в златната носилка зад император Домициан. Марсела махаше на множеството с хладна длан, с безучастна, еднообразна усмивка. „Малката ми сестра.“ Макар в това съвършено мраморно изваяние да не бе останало нищо от сестра й. През тези дванайсет години Корнелия не си бе разменила нито дума със сестра си извън задължителните безсмислени любезности.
Корнелия се протегна към ръката на Друсус и той притисна успокоително дланта й. Домициан изчезна от погледите им, сподирян от императрицата си. Овациите го следваха като грохот на лавина. Единайсетият император на Рим.
Многобройният му антураж се точеше като върволица след него. Корнелия забеляза императорския астролог в тогата му с избродирани звезди — хороскопът му й бе предсказал три дъщери и две момчета, тоест щеше да роди още една дъщеря. Е, ако можеше да се вярва на хороскопи… Диана помаха енергично на Маркус Норбан, назначен отново за консул. Никой друг не би могъл да накуцва толкова изискано.
— Питам се… — подхвана Друсус, но замълча.
Корнелия не полюбопитства какво го измъчва. Нито пък братовчедките, станали й повече сестри, отколкото родната й сестра. Всички си задаваха същия въпрос. И четирите помнеха как стояха на стъпалата пред храма на Веста, когато градът се беше разбунил, и споменът остави неизличима диря. Десет мирни години под властта на Веспасиан, още две мирни години под властта на Тит, но и трите неволно се питаха винаги когато на трона сядаше нов император.
Докога?
Диана сви ъгловатите си рамене.
— Елате на състезанията днес — предложи тя. — Червените са вечни.
За разлика от императорите.
Исторически бележки
В действителност император Веспасиан влиза в Рим едва в края на следващата година след преврата му, но не устоях на изкушението да позволя на читателя да зърне лицето на мъжа, сложил най-после край на безумната Година на четиримата императори. Веспасиан е проницателен, с чувство за хумор, разумен и интелигентен и управлението му слага началото на епоха от насъщен за Рим мир. Наследява го брилянтният му син Тит, а след него — вторият му син Домициан, който се оказва по-непопулярен, но тази история е разказана в друга книга — „Господарката на Рим.“ Основните събития в тази книга — смъртта на Галба, убийството на Пизон пред храма на Веста, речта и самоубийството на Отон след битката край Бедриакум, любовта на Вителий към храната и Сините, метежите в Рим, връзката на Домициан с омъжена жена — са засвидетелствани в историята, както и много от героите в „Дъщерите на Рим.“ След скандалната си афера Домиция — дъщеря на известния генерал Гней Корбулон и преименувана тук на Марсела, — преживява две мрачни десетилетия като съпруга на Домициан; впоследствие той я намразва, но не я освобождава от мъртвата си хватка. Сестра й Корнелия, по-голямата дъщеря на Корбулон (също наречена Домиция, но преименувана от мен за яснота) е смътна историческа фигура и потъва в домашна анонимност. Бракът й с Пизон Лициниан е моя измислица, въпреки че Пизон наистина е съществувал и е убит от преторианците, които отсичат главата му, за да я покажат на новия император, а по-късно я продават на семейството на Пизон. Центурион Друсус от Преторианската стража също е историческа личност, макар хрониките да документират, че е загинал в нощта на убийството на Галба в безплоден опит да спаси живота на Пизон. Този край ми се стори несправедлив за толкова смел и предан войник и му отредих по-щастлива участ в „Дъщерите на Рим.“
Лолия е измислен герой, но съпрузите й са исторически личности — дясната ръка на Галба, сенатор Виний, безобидният брат на император Отон, Салвий Тициан и Фабий Валент, безмилостният генерал, осигурил трона на Вителий, — са съществували наистина и ги е сполетяла описаната тук участ. Събратът на Валент — Цецина Алиен — също е историческа личност и наистина предава Вителий, когато го назначават за военачалник на императорската армия, понеже заболяване поваля на легло Фабий Валент. Награждават го за измяната, но в крайна сметка след няколко години го екзекутират заради пореден опит за предателство.