Марсела примигна, забелязала как единият впряг на Зелените се обръща на острия завой, и трясъкът проби бучащата в ушите й пелена. Дори Пизон, заел се да додява на някаква важна особа в дъното на ложата, се обърна към арената. Конете се втурнаха необуздано и повлякоха колесничаря, оплетен в юздите. Група роби протичаха да отместят разбитата колесница. Най-после колесничарят успя да се освободи от побеснелите коне, отъркаля се безжизнен и окървавен в пясъка, а робите се втурнаха да го издърпат настрани.
— Добре… — въздъхна Диана. — Ако Червените го бяха премазали, щяха да си нацапат колелата и да изгубят половин обиколка.
— Малка дивачка — изкоментира Марсела.
Усещаше как Отон е впил зорки очи в нея, въртейки златното столче на чашата между пръстите си.
— Съжалявам. Наистина — обади се той неочаквано. — Трябваше да се намеся тогава. Онази нощ.
— Поне не се разсмяхте — неволно отвърна Марсела.
Повечето гости избухнаха в смях — разкикотиха се по-скоро — когато Нерон я огледа, след като му я представиха, и с пронизителен, безцеремонен тон заяви: „Утре ще вечеряш сама с мен.“ Марсела го погледна, изтръгната рязко от мислите си, и знатните гости на Нерон сметнаха стъписването й за особено забавно. Поредната прищявка на императора. Всички обсъждаха капризите на Нерон; Сенатът бълваше огън и жупел, но той вземаше каквото поиска — чаша вино, златен дворец, генералска дъщеря…
— Да, не се засмях — около очите на Отон се очертаха весели бръчици. — Твърде смела сте.
— Не съм сигурна дали липсата на избор се нарича смелост, сенаторе.
— Смелост е, уверявам ви. Смелостта е начинът, по който посрещаме неблагоприятните обстоятелства — неизбежни или не.
Последна обиколка от надпреварата. Марсела се насили да насочи тревожното си съзнание към арената. Скочила на крака, Диана окуражаваше колесницата на Червените, препуснала да се пребори за първото място с шестнайсет галопиращи крака под плющящите юзди. Множеството се люшна напред и Марсела неволно го последва. Дланите й се изпотиха от напрежение, което нямаше нищо общо със състезанието. Отон и изисканите му придружители не показваха никакво вълнение; шепнеха и вдигаха изскубани вежди. Лолия обаче надаваше насърчителни възгласи, а Диана крещеше с нея, докато Червените и Сините се бореха рамо до рамо — осем силни коня, препускащи по арената. Последен завой. Марсела ахна с всички други, когато колесниците свиха бясно по него. Със скриптящи колела Червените успяха някак си да продължат напред, пришпорвани от колесничаря, размахал камшик с прибелен поглед.
Марсела сведе очи и видя, че налага с юмруци парапета. „Фортуна!“, помисли си поразвеселено, „състезанието зарази и мен“. Виний изглеждаше намусен както винаги, а Тулия наблюдаваше със стиснати устни как всички други се забавляват. Благовъзпитаният досаден Пизон мърмореше нещо под нос, а Корнелия го стискаше развълнувано за ръка. Зад тях иначе невъзмутимият центурион Денсус ругаеше като коняр и поощряваше Червените с размахани юмруци. Дори сенатор Маркус Норбан вдигна очи от свитъците си с известно любопитство. Копитата отекваха като туптящо сърце.
Разговорите секнаха. Впряговете навлязоха в равната отсечка. Само Сини и Червени се надпреварваха с блъскащи се оси. Външните коне се хапеха, колесничарите ги налагаха с камшици. Всички зрители по трибуните бяха на крака, пищяха, викаха, молеха за победа. Мрачният император Галба прелистваше списъци и броеше сестерциите си, а Червените, набрали преднина, объркаха всички сметки и победиха Сините в кулминационната надпревара на Луди Плебии.
Арената експлодира.
Диана изкрещя тържествуващо и прегърна най-близкия си съсед, който се оказа Марсела. Тя се засмя и отвърна на прегръдката на най-безумната си братовчедка, разрошвайки буйните й коси. Корнелия и Пизон също се прегръщаха, Лолия подхвърляше малката Флавия във въздуха, а Отон изглеждаше развеселен. Под тях колесничарят на Червените примигваше в очакване робите да му донесат палмовата клонка в чест на победата. Синият колесничар шибна яростно с камшик над главите на изтощените жребци на противника, които рипнаха и накараха всеки почитател на Червените по трибуните — от Диана до най-презрения плебей — да скочи, бълвайки ругатни.