— Велики Юпитер! — възкликна Отон, докато Диана хулеше колесничаря на Сините. — Не съм чувал по-добри ругатни, откакто бях в легионите.
Множеството се заизнизва навън, а Лолия канеше всички да дойдат в дома й, където ще даде прием за победителя в състезанието.
— Няма да посрещам сган от конюшните в къщата си! — сряза я Старият Флацид.
— Тогава ще организирам празненството в къщата на дядо! — отвърна му сладко Лолия.
Марсела се засмя, закрила устни с длан, и забеляза как лицата на красивите, лъскави придружители на Отон се разведриха, предвкусвайки безплатната вечеря в дома на прословутия домакин. Сенатор Виний продължи да бълва тихи проклятия и да размахва сбръчкани ръце, а Лолия подбели неприкрито очи. Марсела даде на Стария Флацид най-много месец, преди Лолия да си уреди развод.
— Приемам това като знак, че е време да си вървя — Отон сведе глава над ръката на Марсела. — Ще дойда на празненството по-късно, разбира се — кога съм пропускал хубаво празненство? — но засега ще се позавъртя край всичките глупци, за да се представя като способен и добре информиран.
— Вие сте способен и добре информиран, сенаторе — натърти Марсела. — Чух, че сте свършили чудесна работа като губернатор на Испания миналата година.
— Нима? Смятах, че никой не е забелязал.
Той се отдалечи, сбогувайки се с околните.
Корнелия и Пизон бяха поканени в двореца на вечеря с императора, а останалите от семейството поеха към дома на дядото на Лолия, предвождани от Диана, уловила дружелюбно под ръка победоносния колесничар. Вино и музика започнаха да се леят като по даден знак и Марсела се оттегли в ъгъла с чаша в ръка да наблюдава всичко. „Защото това умея най-добре“, помисли си тя. „Марсела, пазител на историята и съзерцател на императори.“
Засмя се на глас, порицавайки се наум. Що за префърцунен език за историк!
В преддверието дядото на Лолия посрещаше с широка усмивка и разтворени обятия и сенатори, и колесничари, и кикотещи се домини, щастлив от успеха, защото притежаваше дял от Червените. А също така от Сините, Зелените и Белите, понеже внимаваше да подкрепя всички лагери. „Нищо чудно, че е най-богатият човек в Рим.“ Бившият роб, стопанисващ бедняшки квартал на Целийския хълм, беше станал толкова влиятелен търговец, че бе успял да се ожени за патрицианка и сега беседваше с императори… Лолия вече го увещаваше мило, несъмнено да я отърве от Стария Флацид. Щеше да го придума, разбира се — макар и непреклонен в деловите въпроси, дядо й омекваше като глина в ръцете на единствената си внучка, която отгледа като свое дете, когато майка й и баща й загинаха в онзи мореплавателен инцидент. Поискаше ли Лолия нов съпруг, дядо й щеше да й го осигури — както отрупваше малкото си съкровище с понита, кукли, рокли и перли. „Имаше най-хубавите играчки“, помисли си Марсела. „И сега е така.“
В центъра на шумното множество беше Отон — подканяше гостите да вдигнат тост за Червените, възславяше завръщането на добрите времена в студеното начало на декември. Марсела зърна ослепителната му усмивка, когато един преториански страж приближи до него и прошепна нещо в ухото му.
— Поднасям извинения на всички! — възкликна весело той. — Но император Галба ме вика в двореца. О, богове, какво ли съм объркал този път?
— Защо го покани Галба? — оплака се Корнелия на Марсела на другия ден.
— Защото е красив? — предположи Марсела. — Казват, че Галба харесва представителни мъже. Винаги съм се чудила дали не харесва Пизон заради това, но ако Отон отговаря повече на вкуса му…
Сестра й не я слушаше.
— С Пизон трябваше да сме единствените гости! Отон се излежаваше цяла вечер и си правеше шегички за сметка на Пизон. Защо и на него са му назначили преторианци? Не разбирам…
Марсела вдигна вежди.
— Смятам, че разбираш, Корнелия.
— Няма значение. — Корнелия приглади с две ръце и косата, и изражението си. — Това не променя нищо. Все пак Пизон е братовчед на Галба. Потомък е на Помпей и Крас и е сериозен мъж, а не повърхностен, напарфюмиран празнодумец. Това е от значение.
— Може би. Но познай кой има повече пари за подкупи? Познай чий чар може да изкара птичките от гнездата им? И познай чие име повтаряше тълпата след състезанието.
[1] Сатурналии — празник на 17 декември в чест на бог Сатурн. — Б.пр. ↑
[2] Центурион — в Древния Рим — стотник, началник на центурия, войскова част от 60 до 100 души. — Б.пр. ↑
[3] Домина — обръщение към патрицианка — Б.пр. ↑
[4] Спина — преграда, разположена под лек диагонал на арената, като в двата й края колесниците нравят опасни завои. — Б.пр. ↑