[5] Претор — в Древния Рим — висш съдебен чиновник или военачалник. — Б.пр. ↑
Глава трета
Открай време Корнелия мразеше градския пазар за роби. Теснотията, блъсканицата, крясъците на търговците, сякаш продават добитък, подигравките на мъжете, дошли само да позяпат как разгалват робините. Толкова отблъскващо — тя винаги си избираше роби от частните разпродажби.
— Скъпи домини — поклони се сервилен дребосък пред Лолия и Корнелия. — Вашето покровителство е чест за мен. Тук ще видите само най-доброто — здрави и смирени роби…
— Знаеш ли кое ме потиска? — изхленчи Лолия. — Че разходката до тържището за роби е най-приятното ми занимание от месец насам.
— Сама си виновна — назидателно рече Корнелия, крачейки бавно край издигнатите платформи, върху които стояха робите. — Да целунеш колесничар пред очите на всички гости! Кой съпруг не би възроптал?
— О, той не роптае срещу целувката. Била съм неблаговъзпитана. „Не искам да смятат жена ми за уличница“ — Лолия разкриви лице, имитирайки съпруга си с гневно подражание. — „Понеже си неспособна да се държиш благоприлично, от тук нататък ще си стоиш у дома. С придружител можеш да посещаваш Форума, банята, роднините си и празненства, когато аз преценя, че е уместно.“ Повярвай ми, според него повечето са неуместни.
Корнелия огледа внимателно редицата роби и разсеяно прие чаша ечемичена отвара от суетящия се край тях търговец. И мъжете, и жените за продан бяха облечени в снежнобели туники, а намаслените им крака и ръце сияеха на светлината на лампите. Прислужници, секретари, писари… добър готвач… Това търсеше Корнелия. Настоящият й готвач не би се справил с банкет от четирийсет блюда. Не че собствените й вкусове бяха особено изтънчени, разбира се — или вкусовете на Пизон — ала императорският наследник трябва да съблюдава известни критерии, когато забавлява гости…
„Ако Галба го избере за наследник.“ Тя обаче отпъди категорично тази мисъл. Естествено, че императорът ще посочи Пизон. Не се очертаваха други вероятни кандидати. Някои изглеждаха по-популярни и обаятелни, някои пръскаха реки от пари, но в крайна сметка това нямаше значение. Характерът и почтеността винаги надвиват над чара и парите.
— Дали да не си купя нова прислужница вместо онази харпия, която Старият Флацид е натоварил да ме шпионира — проточи замислено Лолия. — Но май ми трябва и нещо друго. Нещо едро и красиво от мъжки пол, с чиято помощ да убивам времето.
— Лолия, моля те…
— Е, кой иначе ще ме забавлява, докато съм под домашен арест? Освен ако не ми заемеш якия си центурион, когато ми дойдеш на гости. Той ще ми покаже как умее да върти копието, а ти ще обсъждаш как Пизон ще стане император.
— Надявам се, че просто се шегуваш, защото ако наистина смяташ…
— О, не се наежвай — въздъхна Лолия.
Корнелия потисна раздразнението и спря пред закръглен роб с плешиво теме. Приведе се да прочете табелата, окачена на врата му: „Варо, грък, на четирийсет и три, готвач“.
— Какъв готвач, Варо? За еквитско домакинство или за сенаторско семейство?
— Готвил съм за губернатори, консули и императори, господарке. Император Нерон обожаваше варения ми щраус.
— Нима? Кажи ми с какъв сос би поднесъл печена сърна?
— С лучен сос — отговори бързо робът. — С йерихонски фурми, стафиди и мед.
— А какво меню би избрал, ако император Галба е поканен на трапезата ти?
— Медузи и яйца, варени гъби и сос от пипер и рибна тлъстина, печен папагал…
— Де да предлагаха и съпрузите с табелки! — Лолия протегна ръка да допълнят чашата й — с вино, забеляза Корнелия, а не с ечемичена отвара. — „Виний, римлянин, петдесет и седем годишен, мърморко.“ Развеждам се при първа възможност. Вече щях да съм се отървала от него, но заплаши, че ще настрои императора срещу дядо и ще конфискуват цялото му имущество, както направиха с горкия Маркус Норбан.
— Лошо е постъпил — съгласи се Корнелия. — Варо, какъв пълнеж е най-подходящ за печена катерица?
— Кълцано свинско и кестени, господарке.
— Стария Флацид със сигурност ще си получи заслуженото, задето заплаши дядо — предупреди Лолия със зловещ глас и продължи нататък край редицата роби. — Масажист, фризьор, носач на носилка…
— Върви с още петима, господарке — обади се търговецът на роби. — Готов екип…
— Ще взема този на изпитателен срок — реши Корнелия и се усмихна на нисичкия, закръглен готвач. — Добре дошъл в домакинството ми, Варо.
— Благодаря, господарке — поклони се той над ръката й.
— Хмм… — Лолия спря пред последния роб в редицата. — Кой е този?