Корнелия прочете табелата, провесена през врата на роба: „Тракс, гал, на двайсет и осем, личен роб“. Много учтив евфемизъм. Един поглед към роба — висок, широкоплещест, с пшеничноруса коса и мускули като на статуя — бе достатъчен да разкрие дарбите му.
Лолия го измери с очи от главата до петите.
— Тракс ли се казваш?
— Да, господарке.
Имаше дълбок глас със силен акцент.
— И си от Галия? Далеч е.
— Почти не я помня, господарке.
— Съжалявам, би ли…?
Лолия вдигна вежди с подкупваща усмивка. Тракс изхлузи туниката си през глава и застана гол за оглед. Корнелия извърна очи, изпълнена отново с неодобрение. Абсолютно нищо не налагаше да събличат робите — откриеха ли недостатък, винаги можеха да ги върнат. Защо тогава ги разгалваха на търговете, ако не за да позяпат? А дори робите имат гордост. Едрият гал поруменя леко, но се усмихна на Лолия с искрена, макар и свенлива дружелюбност.
Лолия се обърна към търговеца.
— Ще го взема.
— Робите не се купуват само заради красотата — отбеляза Корнелия, когато Тракс навлече туниката си и го отведоха. — Този гал ще разсейва всички жени в дома ти и половината мъже.
— Няма значение, стига да разсейва и мен!
— Трябва ли ти наистина личен роб?
— Определено се нуждая от такова тяло — Лолия огледа новата си придобивка, която чакаше в дъното на залата. Той отметна косата от челото си и мускулите на ръката му изпъкнаха под кожата. — Съвършено средство за разведряване на домашния арест!
Корнелия спря.
— Лолия, любовниците от твоята класа са едно на ръка, но да спиш с роб? Е… унизително е и за теб, и за него.
— Нямаше да говориш така, ако бях мъж — сви рамене братовчедка й. — Всичките ми съпрузи задиряха робините. И робите.
— Това не означава, че е правилно.
— Всеки роб, който изглежда като Тракс ей там, знае, че ще го купят за играчка в леглото — отвърна раздразнено Лолия. — Сигурно благодари на боговете, които почита, че го купих аз, а не някоя сбръчкана повлекана или някой противен стар сенатор.
— Радвам се, че се оценяваш толкова високо — сряза я отвратена Корнелия.
— Покупките ви ще чакат пред вратите ви след час — поклони се дребният търговец. — Домините искат ли да огледат още? За нова прислужница, която да ги разкраси още повече, или…?
— Мисля, че видяхме достатъчно.
Корнелия махна на прислужника си да спазари цената.
— Нова е — Лолия я улови за ръката и се взря в китката й. — Тази гривна изглежда египетска.
— Най-обикновена дрънкулка.
Корнелия си дръпна бързо ръкава и скри малкия бронзов амулет, опасал китката й.
— Прилича ми на талисман — намигна й Лолия, докато крачеха към преддверието на залата. — Нека позная… За късмет на Пизон? Или за дете за теб?
Корнелия се изчерви.
— Пизон не обича амулети. Нарича ги магьоснически суеверия за плебса.
Затова се почувства толкова виновна, когато отброяваше шепата монети в храма на Изида. Жрицата я увери, че ако го носи един месец и пришие същата гривна към възглавницата на съпруга си… Корнелия я заши старателно, но я скри от Пизон. Той не одобряваше чуждестранните богове. Нито пък тя всъщност, но за Изида и ритуалите й за плодовитост се носеха толкова окуражителни слухове…
— Не е твоя работа, Лолия.
— Не ми се нахвърляй, скъпа. Не разбирам защо те влекат толкова бебетата. Флавия е сладка, разбира се, но кръстът ми никога вече няма да е същият.
— Как е Флавия? — бързо попита Корнелия.
В преддверието беше студено, зимното небе сивееше оловно през открития покрив, но тя усети как страните й пламтят.
— Болна е — въздъхна Лолия. — Всеки би се поболял в къщата на Стария Флацид. И аз възнамерявам да остана на легло, когато пристигне Тракс. Ще ме мъчи главоболие, но няма да лежа самотна.
— Флавия е болна? — Корнелия спря. — Какво й е? Извика ли лекар?
— О, само е настинала. Прислужниците я наглеждат.
— Защо не я наглеждаш ти?
— Всяка сутрин й чета. Какво друго да правя? — примигна Лолия. — Робините знаят как да се грижат за нея по-добре от мен.
— Ако Флавия ми беше дете, нямаше да я поверявам на робите! Майките трябва да отглеждат децата си…
Лолия се разсмя.
— Нито една от нас не е отгледана от майка си, Корнелия. Ти, Марсела, Диана и аз — и за четирите са се грижили робини. И се справяме добре.
— Майките ни починаха млади, Лолия. Не разбирам защо Флавия трябва…
— А аз не разбирам защо ми се бъркаш. Флавия не ти е дете.
— Може би трябваше! — Корнелия избухна внезапно. — Дъщеря ти е болна, а ти си купуваш жребец!
— Дали пък, ако ти го дам назаем, най-сетне няма да родиш дете, вместо да ми завиждаш за моето! — разяри се Лолия. — Защото съпругът ти очевидно е безпомощен.