— Не смей да кориш съпруга ми! — нахвърли се Корнелия върху братовчедка си.
— О, той е безгрешен? — язвително възкликна Лолия. — Вири нос пред дядо, както и ти! Само защото е бивш роб, изкарва си прехраната с труд и печели всички противни пари, които цялото семейство взема назаем? Твоят Пизон определено не презира парите му!
— Ревнуваш — отсече Корнелия. — Понеже съпругът ми ще наследи Галба…
— Да, и ти ще ме гледаш още по-отвисоко, щом станеш императрица — Лолия скръсти разгневено ръце. — Мислиш ли, че не забелязвам как с Марсела се подсмихвате, когато заговоря. Презирате ме открай време. И мен, и Диана!
— Защо не? — възкликна Корнелия. — Не заслужавате ли презрение? Едната търчи насам-натам като робиня, а другата спи с роби!
— Защо не пробваш и ти? Знаеш ли изобщо какво е хубаво чукане?
— Съпругът ми ме обожава.
— Е, това очевидно е фатално. Обожанието не отличава добрите любовници, Корнелия. Върни се на пазара и си купи някой едър, надарен грък и ще видиш какво пропускаш!
— А се чудиш защо те презирам? Имаш уста на пристанищна курва! Робската кръв личи отдалеч! Някой ден ще разбереш каква повлекана си!
Търговецът на роби надничаше предпазливо през вратата към двете патрицианки, които си крещяха в центъра на преддверието все едно са рибарки.
— Моли се амулетът да проработи, Корнелия — присви очи Лолия. — На императорите не им трябват ялови жени. Безценният ти съпруг ще се разведе с теб и ще вземе някоя млада хубавица, която ще му роди синове, и тогава най-съвършената съпруга в Рим вече няма да ме гледа отвисоко!
Корнелия я зашлеви. Лолия й отвърна с плесница.
Застинаха, вперили яростни погледи една в друга.
Корнелия се извърна, преди Лолия да забележи как сълзите шурват по пламналото й лице.
„Е“, помисли си Диана, „най-сетне се случи.“
Завъртя се вихрено по тревата с непозната, мечтателна усмивка — най-после влюбена до полуда.
— Е, Ксеркс, разкажи ми за британеца, който не ти слиза от устата — подкани Диана директора на Червените, когато наетата носилка сви по по-тясна улица. — Мислех, че познавам всеки коневъд в Рим.
— Участвал в бунт някъде из Британия. Сега отглежда коне. Не продава много, но конете му са добри. Може да открием нещо подходящо за Червените — Ксекрс я изгледа раздразнено, когато носилката свърна по черния път. — Защо ли те доведох?
— Защото ще накарам благородните си роднини да ти помогнат да купиш новия си впряг.
Диана прокара пръст през един от състезателните медальони около врата си. Изгубиха два коня по време на първата надпревара през годината — още преди да започне състезанието. Червеният впряг се заплете лошо, когато омразният Дерек размаха камшика си със сини мъниста над главите на конете, подплаши ги и те си преплетоха паникьосано ремъците. Двата жребеца от вътрешната страна на впряга окуцяха.
— А щом помагам да ги купим, значи ще помагам и да ги изберем.
Ксеркс изсумтя недоволно. Диана знаеше, че не я харесва, но никак не се притесняваше. Не би посмял да я изгони от конюшнята, защото семейството й покровителстваше фракцията му, а само това имаше значение.
Обширната ферма, където най-после слязоха, се простираше докъдето поглед стига — над спретнатите пасища по дългия хълм се издигаше малко имение с колони. Най-добрите коневъдни ферми се намираха извън градските стени. Диана слезе от носилката и вдъхна блажено студения, чист въздух, толкова различен от пушека и вонята зад градските стени. Ако не беше Циркус Максимус, досега щеше да се е преместила в околностите на Рим, където въздухът мирише на чистота.
От вилата излезе да ги посрещне набит прислужник и двамата с Ксеркс заобсъждаха сделката. Диана се взря към подножието на хълма, където един мъж се бе облегнал върху парапета и наблюдаваше как две жребчета подрипват весело по поляната. До краката му стоеше черно куче с неопределена порода. Вдигнала червената си мантия, за да не се влачи в калта, Диана застана до него. Жребчетата бяха твърде малки за арената, но й харесаха.
— Добри крака — прецени тя. — Предлагате ли по-възрастни?
Мъжът се обърна. Беше свикнала да се изненадват, когато я зърнат, но той не изглеждаше особено изненадан.
— Коне за надбягване или за разплод?
— За надбягване — Диана се приведе и погали черното куче. — За Червените.
— Тазгодишният ви колесничар не ми харесва много. — Гласът на британеца беше дълбок и кадифен. — Не взема плътно завоя.
— Да — сви рамене Диана. — Аз бих се справила по-добре, но никой не ми предлага да карам.