— Ще се върна при гостите. Всеки момент очаквам вест от Пизон.
— Домина? — Центурионът й се появи на вратата към коридора. — Робите питат дали да сервират още вино.
— Разбира се.
Корнелия отплава към тълпата, а преторианецът й я следваше като колона. Марсела си помисли, че сестра й никога не е изглеждала по-царствено.
И все пак… Ако зависеше от нея, навярно щеше да избере Отон за наследник. Той беше по-интересен от Пизон; на безкрайните увеселения през последните няколко седмици Отон сякаш не забелязваше сгъстяващото се напрежение; обсъждаше нехайно новата постановка на „Тиест“ и пресните клюки от Египет, докато някъде в мизансцена Пизон предъвкваше монотонно монетната система. След Нерон Рим жадуваше за остроумни и находчиви, а не просто достойни императори. Не че Нерон се отличаваше с кой знае какво остроумие — или поетична, или музикална, или политическа дарба — но притежаваше талант да се обгражда с умници. Като Отон.
Е, с чувство за хумор или не, Марсела бе длъжна да възлага надежди на съпруга на сестра си. „Да видим ще посмее ли Тулия да ме командва, щом сестра ми стане императрица…!“
Отмина още един час. Марсела забеляза как лицата наоколо се изопват, а гласовете на гостите зазвучават по-пронизително. Само Корнелия шестваше сред тълпата като богиня.
Нетърпелива ръка я побутна по лакътя.
— Донесох ти вино.
— Благодаря.
Марсела пое чашата от обожателя, с който незнайно как се беше сдобила — набито момче на осемнайсет с втренчени черни очи и груби маниери. По-малкият син на брилянтния Веспасиан, губернатор на Иудея… който също би могъл да претендира за престола, ако не беше роден в плебейско семейство и не се намираше на хиляди мили от тук.
— Виждал съм те преди — заяви синът на Веспасиан, впил очи в нея.
Как се казваше…? — запита се тя. Аха, Домициан.
— Съпруга си на Луций Елий Ламия, нали?
— Да, за жалост — Марсела потърси с поглед братовчедките си из препълнената зала.
Напоследък Диана беше полудяла съвсем; обсебена от новите бегачи на Червените, не би обърнала внимание дори Галба да посочи кон за наследник. Лолия обаче не би пропуснала толкова многолюдно събиране, независимо от спречкването с Корнелия. Но пък Лолия се застояваше напоследък твърде често у дома с мнимо главоболие.
„И аз щях да се поболея, ако бях омъжена за Стария Флацид.“
— Генерал Гней Корбулон ти е баща — продължаваше Домициан. — Възхищавах му се.
— Нима? — отпи от виното Марсела.
— И аз ще стана генерал. Като брат си. Тит — беше женен за кратко за братовчедка ти, богатата глупачка Лолия. Тит е много добър… добър генерал, искам да кажа, но аз ще го надмина. Несий го каза.
— Кой е Несий?
— Много вещ астролог.
— За пръв път го чувам.
— Е, той никога не греши! — възкликна предизвикателно момчето. — Казва, че един ден ще стана генерал, а после…
Марсела потисна прозявката.
— Разбира се…
Оповестиха новината — макар и съществена — твърде дискретно. Двама души влязоха в атриума. Сенатор Отон с лъскави, парфюмирани черни къдрици и с широка усмивка, озарила цялото помещение. Пизон, приглаждащ гънките на тогата си, с изморено и зашеметено лице. Марсела забеляза как сестра й застива, видя как гостите се люшват като вълна пред крачещия с бодра стъпка Отон, подхвърлящ поздравления наляво и надясно, сподирян от изтощения Пизон. Марсела заобмисля съчувствени речи, преди да осъзнае какво казват.
— Овации за сенатор Пизон! — отметна усмихнато глава Отон. — Нашият бъдещ император!
В залата избухнаха аплодисменти и Пизон придоби още по-замаян вид. Корнелия се озова някак си до него и го извърна леко, за да получи първата му усмивка. Прошепна му нещо и той най-сетне се усмихна широко. Тъмната му коса сияеше в светлините на лампите и изглеждаше далеч по-висок.
„Кой би си помислил?“, размишляваше Марсела. Галба беше претеглил двете възможности за императорски наследник и в крайна сметка бе предпочел потеклото и почтеността пред обаянието и популярността. Император Луций Калпурний Пизон Лициниан.
Помещението отесня и новодошлите се тълпяха в мрака отвън. Лолия пристигна със забележително закъснение, явно наконтена твърде набързо и с прекалено много смарагди, ала не пропусна да обсипе Корнелия с поздравления.
— Държах се ужасно с теб.
Разкаяният й шепот долетя до Марсела, а Корнелия я прегърна съвсем непринудено. Диана дойде и забърбори за досадните си нови коне, докато Марсела си пожела мълком да си счупят краката. Колкото и отегчителна да беше Диана, още двама сенатори й предложиха брак. Защо не? Вече не беше просто красива малка досадница, а красива малка досадница и сродница на бъдещата императрица на Рим.