Пизон прокара пръсти през косите й.
— Ще почакат.
— Ммм… — целуна го унесено тя. — Наистина ли?
Надяваше се да остане, но той простена и се изправи.
— Не, права си. Трябва да вървя.
Корнелия донесе най-хубавата му тога, отпрати робите и му помогна да се облече.
— Вдигни ръка, не, другата… Не мърдай…
— Ще закъснея — промърмори Пизон.
— Ще се оправдаеш с похотливата си съпруга — отвърна тя, нагласяйки диплите по раменете му.
— Непременно — съгласи се той с престорена строгост. — И после ще те направя августа.
Корнелия се усмихна скромно, прикривайки вълнението си. С добродетелност и проницателност Ливия, съпругата на император Август, бе заслужила титлата августа и правото да придружава мъжа си, когато обсъжда политически въпроси.
— Сенатът няма да се съгласи. Твърде млада съм за августа.
— Ще се съгласи. Това ще е първият ми декрет. — Пизон преметна през глава единия край на тогата си. — Но най-напред, скъпа, ще се опитам да убедя Галба да плати надницата на преторианците. Полага им се, а не бива да им позволяваме да роптаят.
— Кой би възроптал срещу теб?
Устните му намериха нейните и те се целунаха отново. Отвън долетяха стъпки и Пизон се отдръпна бързо, а в сърцето на Корнелия се надигна копнеж да продължи да я целува, макар, разбира се, наследникът на престола да е длъжен да спазва благоприличие. Обърна се с усмивка и видя на прага центурион Друсус Денсус, стиснал шлема си под мишница. Зад него стояха двама преторианци в червено и златно.
— Готови сме да ви придружим до двореца, сенаторе. Изпратиха още един отряд на ваше разположение.
За миг Корнелия се почувства неловко, че са я сварили в нощна роба и с коси, разпуснати свободно по гърба, но не успя да потисне лъчезарната усмивка, напираща върху устните й.
— С радост ти поверявам сигурността на следващия римски император, центурионе.
Денсус се усмихна.
— С радост изпълнявам дълга си, домина.
— Останете с домина Корнелия днес, центурионе — нареди Пизон. — Другият отряд ще ме придружи до казармите.
— Да, сенаторе — отдаде стегнато чест Денсус.
Пизон не я целуна за сбогом, ала стисна ръката й под прикритието на тогата.
— Августа — отрони едва доловимо и тръгна, император от главата до петите. Макар да не беше редно да мисли така засега.
Корнелия почака и когато Пизон се скри от погледа й, не се сдържа и се завъртя в кръг, надавайки тих победоносен вик. Приглушен смях й припомни, че центурионът още стои пред прага. Тя се изкикоти, неспособна да се овладее.
— Съжалявам, центурионе. Скоро ще съм по-благопристойна, обещавам.
— Няма да кажа никому, домина — поклони се той. — Докъде ще ви придружа тази сутрин?
— До храма на Фортуна. — Богинята на късмета определено заслужаваше жертвоприношение. — И на Юнона. — За по-лично жертвоприношение. — После ще се присъединя към съпруга си да чуя предсказанията на гадателите. Тази вечер сигурно ще има и гощавка.
Корнелия положи повече грижи за външния си вид от обикновено. Прибра косите си в по-изящна плитка, избра стола от тъмнозелена коприна, закопчана със златна брошка на рамото, и решително извади огърлицата, която Пизон й подари за миналогодишните Луперкалии — масивен квадратен смарагд на фина златна верижка и квадратни обеци. За обикновените съпруги няма значение дали носят бижута през деня, ала жената на императорския наследник трябва да изпълнява ролята си. Сега Галба очакваше от тях да изглеждат безупречно (макар, както Пизон отбеляза суховато, императорът да не им бе увеличил издръжката, за да подпомогне царствения им начин на живот). И въпреки че Пизон щеше да стане император едва след смъртта на Галба, задълженията на Корнелия като първа дама на Рим щяха да започнат далеч по-рано. Галба нямаше съпруга, нито майка, нито сестри — несъмнено щеше да възлага на Корнелия ролята на домакиня на императорските приеми.
Центурион Денсус се поклони много ниско, когато тя най-сетне се появи, покрила косите си със златен воал.
— Императрице! — възкликна той.
— Не още, центурионе — сгълча го Корнелия.
— Императрица духом, домина. — Огледа я възторжено. — До мозъка на костите.
Чу как хората си зашепнаха, когато слезе от носилката пред храма на Фортуна.
— Ще бъде императрица! — замълви множеството. — Избраха съпруга й за императорски наследник!
Сториха й път дори без преторианците да се намесват и Корнелия коленичи сама — средоточие на всички погледи — пред статуята на Фортуна. Богинята на щастливата съдба, изваяна от розов мрамор, стъпила върху колелото, с което направлява човешката орис. Колелото, издигнало Пизон и Корнелия толкова нависоко. Корнелия затвори очи с искрена благодарност и жреците без никакво колебание доведоха най-здравия бик пред жертвения олтар.