Корнелия се изправи, за да избегне пръските кръв.
— Тя е бъдещата императрица — надигна се отново шепотът, когато заслиза по стълбите.
— Вижте смарагдите…
Определено не беше сбъркала, че ги избра. Плебеите обичат показността.
Центурионът помаха да докарат носилката и Корнелия прие протегнатата му за помощ загрубяла длан.
— Центурионе! — възкликна импулсивно тя, когато седна и той понечи да се отдалечи. — Искам да поговорим!
— Както желаете, домина — и той тръгна редом с носилката, която се вдигна плавно, а очите му се изравниха с рамото на Корнелия.
— Какво се говори в преторианските казарми? — Знаеше какъв безценен извор на сведения са телохранителите, а всяка императрица трябва да разполага със собствени източници. — Доволни ли са от избора на Галба?
— Достатъчно — предпазливо отговори той.
— Говори открито, Денсус.
Той сви рамене. Крачеше енергично до носилката, ръката му не се отлепяше от гладиуса — късия меч, а алените пера се поклащаха над главата му. Ранобудни амбулантни търговци хвалеха стоката си от двете страни на улицата, а при вида на преторианците другите носилки отстъпваха път на Корнелия.
— Все им е едно дали Галба ще посочи муле за наследник, стига да им плати надниците.
— А той отказва засега.
— Да. Сенатор Отон раздава щедри подаяния в казармите. Мнозина го харесват. Моите войници обаче не са от този сой — побърза да добави Денсус. — Подбирам само най-добрите. Повечето обаче са алчни кучи синове, домина — той се изчерви. — Съжалявам…
— Не се извинявай. Казваш истината. — Дори първата дама на Рим може да си позволява дребни волности от време на време, за да поощрява преданост. — А легионите в Германия? И те ли са… хмм… алчни кучи синове?
— Носят се слухове, че са провъзгласили губернатор Вителий за император. Ала не е само слух, домина.
— Не мога да повярвам, че са способни на такава глупост — небрежно подхвърли Корнелия. Сенатор Вителий… е, той беше дебел пияница, в чийто ум се въртяха само гуляи и състезания с колесници. — Сенатор Вителий никога няма да стане истински император.
— За разлика от сенатор Пизон. — Думите му я изненадаха. — Той ще бъде добър император, домина. Справедлив и стабилен.
Корнелия се усмихна зад ветрилото.
— Одобрението ти ще го зарадва, сигурна съм.
— Не го приемайте като незачитане, домина — Денсус пропъди рояк кресливи хлапета и продължи: — Доскоро ни управляваше Нерон, днес е ред на Галба, утре ще е сенатор Пизон. Познавам императорите. Той ще ни донесе добро.
„Не бива да подценявам редовите войници“, реши Корнелия.
— Радвам се, че мислиш така, Денсус.
Той й се усмихна и я погледна дружелюбно изпод перата върху шлема, а Корнелия му позволи да поеме ръката й, когато слезе от носилката и се смеси с множеството пред статуята на Юнона — внушително светилище в Капитолийския храм в чест на покровителката на съпругите и майките, възправена строго до олтара на Юпитер. Както винаги стъпалата гъмжаха от жени — млади жени се надяваха на щастлив брак, жени в напреднала бременност молеха за леко раждане, достолепни матрони търсеха помощ за порасналите си синове и буйните си дъщери. Юнона чуваше всичко.
Този път Корнелия остана глуха за шепота и за възторзите, които посрещнаха смарагдите и преторианците й. Коленичи безмълвно — една от многото — и сведе глава.
„Велика богиньо! Императорът трябва да има син и наследник. Дай ми син.“
След като колелото на Фортуна ги беше издигнало толкова нависоко, не се ли полагаше щастливата звезда да ги осени и за това?
Осем години брак и нито помен от дете. Никаква злополучна бременност. Нито една седмица закъснение на месечния й цикъл.
Корнелия се взря в строгото мраморно лице.
„О, Юнона! Моля те! Чуй ме!“
Стълпотворението тук прояви по-голяма неотстъпчивост, когато преторианците й запроправяха път обратно към носилката — любопитните жени се домогваха по-близо да огледат до най-дребната подробност бъдещата императрица: как е облечена, как се държи, как изглежда. Корнелия не успя да запази обичайното си спокойствие. Въздъхна тихо, когато Денсус я върна при носилката.
Центурионът неочаквано проговори:
— Юнона ще чуе молитвите ви, домина.