— О, не започвай пак! — простена Марсела. — По-отегчителна си от целия Сенат накуп.
Корнелия Кварта бе красива и следователно й беше позволено, разбира се, да е отегчителна. Шестнайсетгодишна, най-млада от четирите, тя несъмнено беше и най-изящна с платиненорусите си коси, сияйната кожа и загадъчните синьо-зелени очи. Диана обаче не обръщаше и капчица внимание на ухажорите, които се трупаха пред прага й. Само конете караха очите й да заблестят; конете и колесниците, прелитащи по пистата на Циркус Максимус. Беше готова да запрати всичко останало в Хадес, включително мъжете, молещи я да се омъжи за тях. Именно отблъснатите кандидати й измислиха прозвището Диана — девствената богиня на лова, презираща мъжете.
„Обожавам Диана“, повтаряше Лолия, „но не я разбирам. Ако бях толкова красива, нямаше да остана девствена за нищо на света.“
Марсела също завиждаше на Диана, но не заради красотата или обожателите.
— Погледни си косата, Диана! — скастри я Корнелия. — Прилича на птиче гнездо. Ела тук! И защо не облече друга рокля? Знаеш, че на сватба само булката носи червено. Наситено синьо например, за да изпъкнат очите ти…
— Никакво синьо! — настръхна Диана. — Не и след онези Луперкалии[2], когато колесничарят на Сините ни измъкна нечестно победата!
В Циркус Максимус се състезаваха четири фракции: Червени, Сини, Зелени и Бели. За най-младата братовчедка на Марсела обаче съществуваше само една — Червената. Всеки ден отиваше на арената, окуражаваше своите Червени и ругаеше всички останали като плебейка на панаир. Недопустимо поведение, но баща й също беше бяла врана в клана Корнелий и оставяше дъщеря си да прави каквото си иска.
„Каква щастливка!“, помисли си завистливо Марсела. „И дори не го съзнава.“
— Наслаждавай се на състезанията, докато можеш, скъпа — казваше Лолия на Диана. — Галба не одобрява конните надбягвания, нарича ги „лекомислено разточителство“. Ако си въобразяваш, че фестивалите и състезанията с колесници не заемат челно място в списъка с бюджетни съкращения…
— Къде го чу? — попита Марсела, пренебрегвайки стенанието на Диана. — Обикновено аз научавам първа новините.
— Преди няколко месеца, когато Галба се възкачи на трона, ми назначиха преториански страж — обясни Лолия и преметна аления си сватбен воал върху главата. — Е, готова ли съм за банкета?
— Във всяко отношение, с изключение на скромността — изгледа я вразумително Корнелия, когато наближиха преддверието.
Марсела се засмя, робите се втурнаха към тях да ги окичат с празнични венци, а Лолия, олиселият й съпруг и всички гости се стълпиха в банкетната зала.
* * *
Пиршеството се развихри с пълна сила и Корнелия въздъхна неволно с досада. Вдетиненият дядо на Лолия беше организирал обичайния си спектакъл — сребърни ложета, отрупани с възглавнички от индийска коприна, арфисти в невидими ниши, жасмин и рози по всички колони в огромната зала от син мрамор с изглед към целия Палатински хълм. Златокоси робини в сребристи одежди стояха до лакътя на всеки гост и рояк прислужници разнасяха подноси с екзотични ястия — свински бъбреци, пълнени с яйца, варено фламинго с фурми, печен глиган, пълнен с печена овца, на свой ред напълнена с диви кокошки…
„Толкова помпозност и зрелищност?“, помисли си Корнелия. „И за какво?“ Отпи от виното — отлежало, скъпо и с изящен вкус като всичко в този дом. Колко разходи за брак, който едва ли ще издържи и година! Е, дядото на Лолия си оставаше освободен роб, въпреки че бе успял да забогатее и да вземе жена от стар патрициански род. Независимо колко добър вкус имаше, робската кръв си казваше думата. Сватбата на Корнелия беше сравнително скромна — баща й никога не би одобрил подобно прахосничество — но вече осем години живееше със същия мъж.
Между блюдата ги развличаха танцьори в прозирни одежди, жонгльори с позлатени топки, поети рецитираха химни за брачната любов. Оратор в гръцка роба тъкмо се канеше да изнесе слово, когато хор от тромпети заглуши арфистите. Корнелия вдигна очи и видя в залата да се излива поток от войници в червени и златни униформи: Преторианската стража — личната войска и охрана на Понтифекс Максимус, върховен властелин на света. Шепот премина през множеството: