— Императорът!
Прегърбена фигура в императорски пурпур пристъпи тежко през прага. Като един всички гости — от домакина до младоженката — скочиха на крака.
— Това значи е той — Марсела успя да вдигне очи, макар да се бе привела в поклон подобно на всички гости. — Чудесно. За пръв път го виждам отблизо.
— Шшшт!
Корнелия беше виждала император Галба неведнъж — все пак се явяваше далечен братовчед на съпруга й и гостуваше на трапезата й дълго преди да надене императорската пурпурна тога. На седемдесет и една години, с клюнест нос, сбръчкан като костенурка, но все още жизнен. Император от пет месеца, избран от Сената след самоубийството на Нерон.
Галба огледа цветните венци, сребърните подноси, гарафите с вино. Величайшите устни се присвиха неодобрително надолу. Всички знаеха, че императорът е с пестеливи вкусове. „Някой би казал евтини“, промърморваше Марсела всеки път когато Сенатът приемеше поредния декрет за ограничаване на разходите.
Галба поздрави с обичайния си лаещ глас, махна раздразнено към гостите да подновят веселбата, а Корнелия се изправи и си запроправя развълнувано път през тълпата към единствената фигура от новодошлите, която имаше значение.
— Пизон!
— Скъпа моя! — усмихна й се той. Беше самият Луций Калпурний Пизон, неин съпруг от осем години. Избраха й го, когато беше на шестнайсет, и никога не пожела друг. — Изглеждаш прекрасно!
— Той каза ли нещо? — Корнелия сниши глас, докато Галба издаваше кресливи заповеди на преторианците, а група танцьори, накичени със звънчета и мъниста, се залюшкаха из стаята да забавляват гостите. — Императорът?
— Още не.
— Сигурна съм, че ще е скоро.
Зад лаконичните фрази отекваше шумно неизреченото: „Денят, когато Галба ще те посочи за наследник.“
Кого другиго да избере? Мъж на седемдесет и една години се нуждае от наследник — колкото по-рано, толкова по-добре — а нима има по-подходящ от изискания му, сериозен племенник? От Луций Калпурний Пизон с аристократичното му потекло и безупречна кариера в служба на Империята? Всички знаеха, че Пизон ще бъде избраникът.
В цял Рим нямаше по-красив кандидат за император. Корнелия се взря в съпруга си — висок и строен, със сериозни черти, които грейваха, когато се усмихнеше, и с очи, които никога не се отместваха, когато другите търсеха убежище. Веднъж император Нерон се бе усъмнил в този прям поглед и бе заплашил да заточи съпруга й в Капри или дори в Пандетария, където малцина оцеляваха, ала Пизон не отклони очи и Нерон насочи страховете си към другиго.
— Изглеждаш много умислена — усмихна се Пизон.
Корнелия вдигна ръка да приглади кичур от тъмните му коси.
— Спомних си нашата сватба.
— Толкова сериозна ли ти се стори?
В тъмните му очи просветнаха искрици.
— Е, приех я на сериозно. — Корнелия поклати глава към Лолия, която се заливаше в смях на канапето и напълно пренебрегваше поредния си съпруг. — Пизон, позволи ми да те представя на новия префект[3] на Преторианската стража. Не пропускай да го попиташ за назначението на сина му в легионите, много се гордее с него…
Корнелия също се изпълни с гордост, наблюдавайки съпруга си с крайчеца на окото, докато си проправяха път през множеството. Усмихваше се и кимаше, вдигнал с една ръка чашата, готова за наздравица, а другата — готова да потупа по рамото колега или да стисне десницата на нов познат. Сдържан, учтив, елегантен… царствен…
Тя го запозна с новия префект, усмихна се и се оттегли с поклон, както подобава на достопочтена съпруга, когато мъжете заговорят за политика. Император Галба остана на пиршеството само няколко минути, изпепели с още един укоризнен поглед разточителната зала и я напусна също тъй ненадейно, както се появи.
— Слава богу! — изкикоти се Лолия твърде шумно, докато преторианците се изнизваха след него. — Ама че кисело лице! Нерон беше смахнат, но поне излъчваше обаяние.
— А Лолия е глупачка, но е права — промърмори Марсела в ухото на Корнелия.
— Не е. Галба се слави с блестяща кариера.
— Кисел старец с евтин вкус — уточни Марсела под прикритието на белобрадия оратор, който подхвана наново мелодична гръцка строфа. — Спестовната му политика…
— Нерон изпразни хазната. Трябва да сме доволни, че някой се опитва да я напълни отново.
— Е, така няма да си спечели приятели. Но ще ти направи услуга, разбира се. Когато Галба умре, а на тази възраст едва ли ще е след много време, всички ще посрещнат твоя Пизон като божество.
— Млъкни, Марсела!
— Вярно е, Корнелия. Винаги говоря истината, поне пред сестра си. — Марсела вдигна чашата си. — Или по-скоро на бъдещата императрица?