Гръмовните му крясъци бяха събудили Аяки и той се разплака. Мара го взе на ръце.
— Никой ли?
Плачът на бебето ядоса Бунтокапи още повече и той размаха юмрук.
— Никой! Дори да дойде член на Висшия съвет — да чака!
Бебето се разрева. Мара сбърчи вежди.
— Разбира се, това не важи за баща ти, нали?
— Изпрати детето навън с някоя слугиня! — Той махна гневно към Миса и тя побърза да вземе бебето от ръцете на Мара. Бунтокапи изрита една възглавница и я запрати чак в басейнчето с рибки в градината. След това продължи: — Баща ми мисли, че съм глупав и че ще правя каквото поиска. Да ходи да пикае в реката! Акома не са под негова команда! — Лицето му беше станало мораво. — Не, не искам да ми трови рибата. Да слезе надолу по течението и тогава да пикае в реката!
Мара скри ръце в ръкавите на робата си.
— Но ако Военачалникът…
Бунтокапи я прекъсна.
— Дори самият Военачалник да се домъкне, няма да го пращаш в градската ми къща! Ясно ли е? — Мара изгледа съпруга си с добре изиграно изумление. Гневът на Бунто се удвои. Явно двата дни тормоз от лорд Джандавайо си казваха своето. — Даже Алмечо ще чака, докато не кажа. Ако не иска да чака тук, да върви в обора. И ако не се върна същия ден, може да спи в лайната на нийдра. Не ми пука и може да му го кажеш.
Мара притисна чело в пода в почти робски поклон.
— Да, милорд.
Подчинението й поуспокои съпруга й, който явно жадуваше да удари нещо.
— И още нещо. Всичките куриери, дето ги пращаш. Искам да спреш. Идвам си достатъчно често, че да надзиравам управлението. Не искам слугите да ме притесняват през деня. Разбра ли?
Наведе се и сграбчи жена си за яката. Тя отвърна пресекнато, защото хватката му почти я задушаваше.
— Не искаш да те безпокоят и пратениците да спрат.
— Да! — изкрещя Бунто в лицето й. — Когато си почивам в града, не желая да ме тормозят, каквото и да е станало. Ако пратиш някой слуга, ще го убия още преди да си отвори устата. Разбра ли? — И я раздруса.
— Да, милорд… — Мара се задърпа леко, чехлите й почти не докосваха пода. — Но има още нещо…
Бунтокапи я блъсна грубо и тя падна на възглавниците.
— Стига! Няма да слушам повече!
— Но, съпруже…
Бунто вдигна крак, все едно ще я ритне, и тя се присви и скри лицето си с ръце.
— Спри! — изкрещя той. — Няма да слушам и дума повече! Нека Джикан се занимава с търговията. Връщам се в града незабавно. Няма да ме безпокоиш за нищо!
И излезе. Отвън се чуваше плачът на Аяки.
Накоя притича към Мара. Старицата се тресеше от страх, докато й помагаше да стане.
— Господарке, не казахте на съпруга си за съобщението от баща му.
— Ти видя, Накоя. Моят съпруг не ми даде шанс да предам съобщението от баща му.
Накоя се поклони.
— Да, господарке. Милорд наистина не ви даде възможност да говорите.
Мара оправи дрехата си и погледна многозначително украсения свитък, който беше пристигнал тази сутрин и съобщаваше за предстоящата визита на свекър й и на неговия изтъкнат спътник Алмечо, Военачалник на Цурануани.
И се усмихна.
10.
Военачалник
Слугите бързаха.
Накоя бързаше към господарката си по претъпканите коридори, изнервена като останалите слуги от предстоящото посещение. Художници прибираха четките си след преукрасяването на стените, слуги влизаха и излизаха от кухнята — носеха специално закупени храни, които да задоволят височайшите гости. Накоя се провираше през гъмжилото и мърмореше. Костите й бяха твърде стари, за да понесе подобна бързина. Заобиколи един носач, помъкнал огромен куп възглавници, и след малко откри господарката в личната й градина. Мара стоеше под едно дърво джо, а синът й спеше в кошница до нея. Ръцете й държаха одеялце, което уж трябваше да бродира за Аяки. Накоя го погледна и прецени, че господарката й не е пипвала иглата почти цял следобед. За пореден път се учуди какво е намислило момичето. Но след последното идване на Бунтокапи бе решила да си мълчи, така че само се поклони.
— Носиш ли вест за гостите? — попита тихо Мара.
— Да, господарке. — Накоя погледна внимателно, но не видя нервност у младата жена. Бляскавата й черна коса беше сресана и пристегната с украшения. Роклята беше богата, но не претенциозна, а очите й бяха неразгадаеми като тъмен обсидиан.