Старата дойка продължи рязко:
— Свитата на Анасати вече е навлязла в нашите земи. Куриерът докладва за четири носилки, две дузини слуги и две пълни роти. Една със знамената на Анасати и една с Имперското бяло. Има шестима офицери, достатъчно издигнати, че да ги настаним в отделни покои.
Мара сгъна недовършеното одеялце с престорена грижливост и го остави настрани.
— Вярвам, че Джикан се е погрижил за всичко?
— Да. Той е отличен хадонра, господарке. Обича работата си и няма нужда от надзираване. Нещо, което нашият лорд би трябвало да оцени, след като прекарва толкова много време в града.
Мара не отвърна на забележката и я отпрати. След това повика слугините и нареди да отнесат Аяки при гледачката му. Една слугиня й донесе украсената връхна роба, която беше подходяща за посрещане на гости от Висшия съвет. Мара стоеше неподвижно, докато я приготвяха, лицето й беше като застинала маска. Когато беше готова да посрещне Военачалника лорд Алмечо и лорд Текума Анасати, изглеждаше като момиче в дрехите на Велика лейди, но погледът й беше твърд като камък.
Кейоке, Джикан и Накоя застанаха до нея, за да посрещнат височайшите гости. Кейоке носеше церемониална броня, украсена с навити свитъци, изключително красива, но абсолютно неподходяща за битка. Шлемът му бе богато украсен с пера, а ножницата на меча му — с пискюли. Неговият адютант, Папевайо, носеше също толкова натруфена броня. Всички мъже от гарнизона, които не патрулираха, бяха строени на парадния плац, зелените им доспехи лъщяха на следобедното слънце. И всички гледаха гордо как първите имперски гвардейци се приближават покрай прясно боядисаните огради и през украсените градини.
Мара стоеше до служителите си. Беше присъствала на подобни държавни визити още като дете, но дланите й бяха толкова потни за пръв път.
Дворът се огласи от тропота на крака и първата рота се появи. Бойците носеха имперското бяло на Военачалника, тъй като той беше с по-висш ранг. Кейоке пристъпи напред и се поклони на командващия офицер. След това, с позволението на Мара, насочи гостите към офицерските квартири. Само елитната група телохранители остана да чака господаря си. Мара забеляза с пресъхнала уста, че лорд Алмечо е задържал шестима — максимално позволените от ранга му. Това показваше без думи, че посещението му не е чест за Акома, а услуга към съюзника му, лорд Текума Анасати. Мара махна леко с ръка на Папевайо да остане. Присъствието му в церемониалната броня щеше да покаже, че тя не признава слабост пред по-висшия ранг. Акома нямаше да търпи обиди.
— Господарке — прошепна Накоя съвсем тихо. — Внимавай, в името на боговете. Дързостта е опасен избор за една лейди при отсъствието на Управляващия лорд.
— Знам — прошепна Мара, но с нищо не показа, че е чула предупреждението.
Появиха се и носилките, по които сияеше скъпоценен метал. Носачите на Военачалника и слугите му носеха украсени ливреи и бяха еднакво подбрани по ръст и цвят на кожата. След това идваха алено-жълтите знамена на Анасати и почетната стража на Текума. Неговите слуги също бяха богато облечени, защото и той, подобно на много цурани, се опитваше да надскочи по-висшестоящите, като показва разточително богатство.
Мара огледа металните орнаменти, които потракваха по паланкина на Анасати. Ако робите се подхлъзнеха и го изтървяха в реката, кичозната украса щеше да потопи свекър й като камък, помисли си с мрачен хумор. Но лицето й остана безизразно, докато гостите влизаха в двора, където сянката помрачаваше скъпоценните украси и шарената боя.
Носачите спуснаха носилките и отстъпиха встрани, а слугите се втурнаха да помагат на господарите си. Мара стоеше между служителите си и чакаше вежливо, за да им даде възможност да се нагласят достойно, преди да ги посрещне.
Военачалникът беше набит мъж, а постът му изискваше сложни одежди с множество бойни украси, така че слугите му се забавиха доста. Мара зърна, че лорд Анасати се оглежда. Отсъствието на Бунтокапи беше посрещнато с видимо намръщване, преди протоколът да вземе връх над емоциите му. Текума започна да си вее трескаво с ветрило, което явно ползваше, за да може да шепти гневно на съветника си Чумака. Тревогата на Мара се засили.
— Господарке, внимавай! — изсъска Накоя, без да мърда устни.
Мара отклони поглед от стария враг на баща си и видя, че Калеска, Първият съветник на Военачалника, се покланя пред нея.
Тя му отвърна също с поклон.
— Добре дошли в дома на Акома.