Военачалникът пристъпи зад Калеска, заобиколен от слуги и телохранители, и Мара зарецитира механично традиционните поздрави. Пожела наслада и удобство на гостите си, но усети учудването на лорд Алмечо, който също бе забелязал отсъствието на лорд Акома. Военачалникът и лорд Анасати се спогледаха, а Чумака подръпна нервно дрехата си.
Мара се поклони отново и отстъпи назад, за да им направи път да влязат в сградата. Стоеше почтително, докато минаваха покрай нея, с изключение на момента, в който лорд Текума попита шепнешком къде е Бунтокапи — тогава вдигна ръка уж да намести брошката, с която бе закопчана робата й. Нефритените й гривни изтракаха и все едно заглушиха въпроса. Военачалникът поиска от слугите студени напитки и лордът нямаше как да пита отново, без да привлече внимание. Раздразнен, Текума последва спътника си в главната зала, където ги очакваха музиканти, а слугите вече поднасяха нарязани плодове за освежаване.
Накоя подхвана разговор с Чумака и Калеска за лошото състояние на някои имперски пътища — основно тези, които създаваха трудност за търговията на Акома. Мара се постара показно да накара слугите да се погрижат за всички удобства на Военачалника, а след това майсторски подкачи суетата му, като го накара да обясни за произхода на всички украси по пояса му.
Това отне много време, тъй като много от тях бяха спечелени от дедите му, докато последните бяха отнети от варварски лорд по време на нападение през разлома.
През хартиените стени започна да навлиза червеникава светлина. Текума беше изпил първия си бокал вино и се цупеше мълчаливо. Отсъствието на сина му очевидно го излагаше. Целта на посещението беше да се запознае с внука си, което по традиция не можеше да стане без лорда на къщата.
Текума и Мара знаеха, че разговорът с Военачалника е просто учтив начин да се спечели време, преди да се коментира отсъствието на Бунтокапи, с което се избягваше засрамването на важен съюзник. Алмечо имаше нужда от подкрепата на Имперската партия за Военния съюз и трябваше да избягва всеки политически конфликт между себе си и Анасати. Всяка изминала минута засилваше дълга на Текума към него, нещо, което Чумака осъзнаваше много добре. Той прикриваше раздразнението си, като ядеше, без да обръща внимание, че плодовете са напоени с ликьор, а слугите вече носеха трета чиния в рамките на час.
Хвалбите на Военачалника продължиха до залез. Мара усмихнато потупа ръцете му и занарежда комплименти, от които би се изчервила и риба. После плесна с ръце и слугите отвориха параваните, за да се види величественият полет на шатрите по залез. Писъците на птиците прекратиха временно разговора, а щом ятото кацна, слугите поведоха гостите към тържествена вечеря. По това време вече беше очевидно, че вежливото гостоприемство на Мара е отчаян опит да се замажат нещата.
— Къде е синът ми? — настоя Текума през стиснати зъби. Устните му замръзнаха в усмивка, щом Военачалникът погледна в негова посока.
Мара му намигна заговорнически.
— Основното ястие е любимо на Бунтокапи, но се разваля, ако престои. Готвачите се трудят от сутринта за вас и месата са полети със специални сосове. Най-красивата ми слугиня, Мерали, ще ви покаже къде да седнете. Ще ви донесе вода, ако желаете да се измиете.
Лорд Анасати се остави да бъде заведен до масата, потен и ядосан от женските приказки. Присви очи и забеляза, че Военачалникът показва белези на безпокойство. Беше доволен обаче, че Мара си е направила труда да доведе жреци, които да благословят трапезата, и че музикантите свирят доста добре, макар и малко високо.
Текума почти не опита похваленото като любимо на Бунтокапи ястие. Чумака го попита докога ще позволи да го разиграват с подобен маскарад и той почти се задави с месото. Мара остави ножа си и даде сигнал на Накоя, която кимна към слугата на прага. Музикантите започнаха бърза игрива мелодия и се появиха танцьорки, облечени предимно във воали и мъниста.
Представлението им беше чудесно, но не скриваше факта, че Бунтокапи Акома не присъства, докато баща му и най-издигнатият член на Висшия съвет седят на масата му.
Лорд Текума се възползва от финала на танцьорките, стана, като почти застъпи дрехата си, и повиши глас:
— Милейди Мара, къде е твоят съпруг и мой син Бунтокапи?
Музикантите спряха, освен една виола, която нададе последен звук, преди свирачът да отпусне лъка. Настъпи мълчание и всички очи се впериха в Мара. Тя се взираше във вкусните блюда, които почти не беше опитала. Не отвърна нищо и Военачалникът остави прибора си с изтракване.