Мара погледна свекъра си в очите, което беше на косъм от обидата.
— Милорд, простете ни. Ще обясня всичко, но по-добре първо слугите да донесат вино.
— Не! — Алмечо опря яките си ръце на масата. — Лейди, това се проточи достатъчно! Вечерята ти е майсторски приготвена и танцьорките са талантливи, но не се отнасяй с гостите си като с глупаци. Извикай лорда си и го остави да обясни сам.
Мара не промени изражението си, но пребледня драматично. Накоя изглеждаше потресена и лорд Анасати усети как започва да се поти.
— Е, момиче? Извикай сина ми, за да може да видя внук си!
Мара отвърна абсолютно почтително.
— Татко на съпруга ми, прости ми, но не мога да го сторя. Нека слугите донесат вино и след време съпругът ми ще обясни всичко.
Военачалникът я изгледа мрачно. Отначало бе приел отсъствието на Бунтокапи на шега, и то заради стария си съюзник. Но жегата и продължителното чакане бяха изчерпали търпението му окончателно. Сега Текума Анасати не можеше да приеме предложението на Мара, без да си навлече срам, защото усилията й показваха, че нещо очевидно не е наред. Ако преглътнеше извиненията й, щеше да покаже слабост пред най-изтъкнатия член на Имперския съвет. Дори Бунтокапи да беше мъртвопиян, щеше да си навлече по-малко срам, отколкото ако обидеше гостите, като се криеше зад жена си.
— Чакаме — каза Текума с абсолютно хладнокръвен тон.
— Да, татко на съпруга ми, така е — отвърна Мара искрено, с добре изиграна нервност.
Настъпи тежка тишина.
Музикантите оставиха инструментите, а танцьорките се изнизаха от залата. Стана болезнено ясно, че лейди Акома няма да обясни, и лорд Анасати трябваше да се намеси за пореден път.
Текума сякаш трябваше да се ухапе, за да не се разкрещи.
— Кое е така?
Мара се изчерви и отвърна, без да среща очите на свекъра си.
— Милорд съпругът ми желае да го чакате.
Военачалникът остави десерта си и я погледна объркано.
— Бунтокапи иска да го чакаме? Значи е знаел, че ще закъснее и няма да може да ни посрещне? — Алмечо въздъхна, сякаш бяха свалили огромна тежест от гърба му. — Предупредил те е, че ще закъснее, и затова ни забавляваш, докато пристигне, така ли?
— Не точно, милорд — отвърна Мара и се изчерви още повече.
Текума се наведе напред.
— А какво точно каза, Мара?
Тя се разтрепери като газен пред влечуго.
— Точните му думи ли, татко на съпруга ми?
Текума удари с ръка по масата и чиниите подскочиха.
— Точните!
Чумака се притесни от напрежението на господаря си и започна да примигва като нощна птица на ярка светлина. Беше леко пиян, но усещаше, че нещо не е наред. Инстинктите му се задействаха и той се наведе напред, за да дръпне ръкава на господаря си. Маневрата го накара да залитне и той едва се удържа да не падне.
— Милорд…
Текума продължаваше да се взира в снаха си.
Мара запазваше невинно нервно изражение.
— Милорд съпругът ми каза: „Дори да дойде Военачалникът, ще чака, докато не кажа“.
Чумака зарови юмрука си във възглавниците, замръзнал в опита да дръпне ръкава на Текума. Вече не можеше да се намеси и гледаше как лицето на лорда бавно пребледнява. Погледна над парата от деликатните ястия и проследи реакцията на Алмечо.
Военачалникът на Цурануани седеше неподвижно, а лицето му ставаше все по-червено. Всички следи от толерантност изчезнаха, очите му станаха като горящи въглени от неудържимия гняв, а гласът му режеше като остър кремък.
— И какво друго каза за мен лорд Акома?
Мара махна безпомощно и погледна отчаяно към Накоя.
— Милорди, аз… не смея да отвърна. Моля ви да изчакате съпруга ми и той да ви обясни сам. — Мара изглеждаше дребна и крехка в официалните дрехи, направо изгубена сред купчината възглавници. Целият й образ подтикваше към съжаление, само дето в Играта на Съвета нямаше място за съжаление. Една слугиня се появи с леген и парцал да попие челото й, а Военачалникът се обърна към Текума Анасати.
— Попитай я къде е синът ти, защото искам да пратя куриер и да го призова незабавно. Ако иска да ме обиди, нека ми го каже в лицето.
Мара освободи прислужницата и прие изражението на цурански воин, отиващ на смърт.
— Милорд, Бунтокапи е в градската къща в Сулан-Ку, но изрично нареди да не изпращам куриери. Закле се да убие следващия слуга, който го обезпокои.