Военачалникът скочи на крака.
— Лорд Акома е в Сулан-Ку? Докато го чакаме тук? И какво според него да правим, докато дойде? Говори, лейди, и не спестявай нищо!
Текума също подскочи, като змия, готова да ухапе.
— Що за глупости? Едва ли синът ми… дори Бунтокапи не може да е толкова груб.
Военачалникът го смълча с жест.
— Нека лейди Акома отговори от името на съпруга си.
Мара се поклони. Очите й изглеждаха твърде ярки, деликатният грим ги подчертаваше. Тя направи вдървен жест, триъгълник с палци и показалци, знак, че трябва да направи компромис с честта по заповед на по-висш. Всички в помещението знаеха, че думите й ще донесат срам. Жреците, които бяха благословили трапезата, мълчаливо излязоха. Слугите и музикантите ги последваха. Останаха само гостите, съветниците и почетната стража на Военачалника. Папевайо стоеше неподвижен като храмова статуя зад господарката си, а Накоя — встрани от нея.
— Езикът ми няма да наруши честта на тази къща — каза тихо Мара. — Съветничката ми присъстваше, когато Бунтокапи издаде заповедта. Тя ще отговори за него и за мен. — И махна немощно към Накоя.
Старицата стана и се поклони с максимално уважение. Слугините й бяха помогнали да се облече и за първи път, откакто Мара се помнеше, виждаше иглите в косата й да не са накривени. Горчивият хумор на гледката изчезна, щом старата дойка проговори.
— Милорди, кълна се в честта си, че това, което каза лейди, е вярно. Лорд Акома произнесе тези думи, както тя ги повтори.
Военачалникът насочи раздразнението си към Накоя, ядосан от учтивите отлагания.
— Пак повтарям: какво още каза лорд Акома?
Накоя погледна право напред и заговори равнодушно:
— Ако той — имаше предвид вас, лорд Алмечо — не иска да ме чака тук, да върви в обора. И ако не се върна същия ден, да спи в лайната на нийдра, на мен не ми пука.
Военачалникът застина като статуя, сякаш силата на гнева му го бе оставила без воля. След една напрегната минута заговори на Текума:
— Синът ти избра бързо унищожение. — Светлината трептеше по бижутата на яката му, гласът му бумтеше заплашително. Гневът взе връх и той направо закрещя. Обърна се към бащата на този, който го бе обидил, като ален сокол, който се издига високо, преди да се спусне върху жертвата си.
— Твоят младеж ще си изпроси наследство от пепел. Ще призова клановата чест. Оаксатукан ще се надигне и ще смачка костите на Акома в земята. След това ще насолим почвата, така че нищо да не поникне на владенията на Акома, докато всички спомени за тях не изтлеят!
Текума гледаше сковано деликатесите. Шатрите, изобразени по чиниите, сякаш му се подиграваха. Лично той беше накарал снаха си да повтори грубите думи на Бунтокапи, които помитаха политиката, защото вече бе намесена честта — най-опасното нещо от неписания кодекс на цуранската цивилизация.
Ако Алмечо призовеше Оаксатукан на битка за честта, всички фамилии от клана Омечан бяха длъжни да се присъединят. По същия начин членовете на клана Хадама бяха обвързани да помогнат на Акома. Точно тези обвързаности бяха причината да няма много войни. Повечето конфликти се решаваха в рамките на Играта на Съвета. Всяка открита война щеше да предизвика хаос в империята, а стабилността й беше първият дълг на Великите домове.
Ако започнеше кланова война, това щеше да предизвика гнева на Събранието на магьосниците. Текума затвори очи. Прилошаваше му от миризмата на меса и сосове. Напразно се опита да измисли отговор. До него Чумака се потеше безпомощно. И двамата знаеха, че положението е безнадеждно. Алмечо беше един от малкото лордове с могъществото и гневния характер, способен да предизвика кланова война. Според традициите Текума и останалите фамилии от клана Хосподар трябваше да стоят безучастно при тази кървава разпра. Синът му и внук му щяха да бъдат убити, а той не можеше да помогне.
С оглед на кръвопролитието, което можеше да връхлети Акома, винените сосове на ястията придобиха символичен смисъл. Трябваше да предотврати войната заради живота на сина си и внука си. Текума потисна желанието да закрещи и заговори спокойно.
— Милорд Алмечо, помисли за Съюза. Откритата кланова война ще означава край на нашествието на варварския свят. — Направи пауза, за да може думите му да се осмислят, и зачекна другата възможна тема, която можеше да отклони гнева на Военачалника. Заместникът, който командваше войските на варварския свят, беше племенник на лорд Минванаби. Ако се наложеше избор на нов Военачалник, Джингу щеше да е в много силна позиция, защото и без това вече контролираше армията. — Минванаби ще са особено доволни да видят някой друг на златно-белия трон.