Мара не можеше да заспи. Чакаше в покоите на Бунтокапи, които преди принадлежаха на лорд Сезу. Помещението отразяваше вкуса на човека, който го бе наследил чрез женитба. Оцеляването на Акома зависеше от честта му. Ако Бунтокапи запазеше клетвата си пред натамито, щеше да предпочете да се самоубие, за да предпази фамилията от отмъщение. Но ако лоялността му останеше при Анасати, или пък беше твърде голям страхливец, за да постъпи достойно, можеше да избере войната и да повлече Мара и невръстния си син. Ако натамито попаднеше в ръцете на Алмечо, името на Акома щеше да бъде заличено със срам.
През стените проникваше сивкава светлина — зората не бе далеч. Мара се надигна и облече дневната си роба, без да чака помощта на слугините. Вдигна Аяки от люлката и излезе в коридора.
В краката й се размърда огромна сянка и Мара отстъпи стреснато назад, но след миг видя, че е Папевайо. Бе изкарал цялата нощ пред покоите й.
— Защо не си в казармите с Кейоке?
Папевайо се поклони.
— Кейоке каза да остана пред вратата ти, господарке. Гневът на могъщите не бива да се приема леко.
Мара понечи да го скастри, но си спомни за убиеца и спря. Замисли се и осъзна, че Кейоке и Папевайо се опитват да я предупредят, без да нарушават лоялността си. Бяха усетили, че е вероятно Бунтокапи да се завърне разгневен през нощта и да й посегне. Срамно действие, но не съвсем неочаквано от гневен мъж, свикнал ежедневно да се бори и да тренира с оръжие.
Ако при подобен случай някой воин застанеше между господарката си и лорда, щеше да загуби живота и цялата си чест, мигновено. Но Папе беше умел мечоносец и помнеше събитията в младоженските покои. Бунтокапи щеше да умре при най-малкото движение срещу Мара. Дори безчестието нямаше да накара верния Папе да се откаже.
Мара се усмихна уморено.
— Папе, ти вече си заслужи черната лента. Но ако искаш да изкушиш боговете отново, мисля да изкарам деня в личната си градина. Изпрати лорда при мен, когато пристигне, ако не вдигне гарнизона за война.
Папевайо се поклони, доволен, че господарката му е приела да я охранява. Застана на пост до арката на градината за медитация и остана там, докато изгревът не започна да осветява богатите земи на Акома.
Обедната жега дойде и премина лениво, както обикновено. Свещеното езерце отразяваше безоблачното небе и близките храсти. Аяки спеше в кошницата си под дървото до натамито на Акома, без да знае за заплахата над младия му живот. Мара не можеше да е безгрижна като него и редуваше медитация с нервни разходки. Дори храмовата дисциплина не можеше да я откъсне от мислите за Бунтокапи, в чиито ръце се намираше съдбата на Акома. Нямаше как да знае докъде се простира лоялността му, защото бе заклет да пази честта на дом, който враждуваше с фамилията на баща му. Самата тя го бе отблъснала и чувствата му бяха насочени към Теани. Кейоке, Накоя и Джикан изпитваха неприязън към неприятния му характер. Имението беше негова собственост, но истинският му дом беше в градската резиденция. Прехапа устни и спря пред натамито, където преди почти две години се бе заклела да управлява владението на баща си. Още тогава бе замислила сложния план, който залагаше на цуранската концепция за чест. Доста крехка основа, защото въпреки всичките си недостатъци Бунтокапи не беше глупак.
Сенките се издължиха и птиците ли започнаха да пеят. Мара стоеше до свещеното езерце и си играеше с цвете, откъснато от близкия храст. Венчелистчетата бяха бледи и деликатни като нея. Можеха да бъдат смачкани с едно стисване с пръсти. Слугите сигурно си мислеха, че се е оттеглила тук, за да моли боговете да я спасят от срама на съпруга й. Но всъщност тя просто искаше да се скрие от страха в очите им. Ако лорд Акома избереше войната, съдбите им щяха висят на косъм. Късметлиите щяха да умрат в бой. Други щяха да загубят честта си от обесване, да станат роби или да избягат в хълмовете като сиви войни. Ако натамито попаднеше в плен, всички щяха да знаят, че боговете са им обърнали гръб.
Сенките се издължиха още повече, цветето повехна от нервната й пот. Аяки се събуди. Отначало се забавляваше, като махаше към насекомите, хранещи се в цветовете над главата му, но после се отегчи. Времето за хранене бе отминало отдавна. Мара хвърли цветето, откъсна един узрял джомач и започна да го бели. Момчето се укроти, щом започна да дъвче сладките парчета.