— Добре дошъл, татко на съпруга ми.
— Здравей, дъще — отвърна той горчиво. — Виждам сина на сина ми в ръцете ти. Може ли да го видя?
Мара изпита моментна вина. Представянето на внук трябваше да е радостен повод, а не напрегнат миг на неизговорена вражда. Тя подаде Аяки в разперените ръце на дядо му. Детето се намръщи на парфюмираните дрехи и скъпоценните украси, но не заплака. Текума огледа лицето му и каза:
— Прилича на Бунто.
Мара кимна в знак на съгласие.
Текума подруса детето и й го върна с хладно мълчание. Мара веднага го подаде на Накоя, която го гушна, както бе гушкала и майка му преди години.
— Занеси го в детската — нареди лейди Акома. Старата дойка тръгна, а Мара се обърна към свекър си. — Предлагам гостоприемството на къщата си.
— Не, дъще. — Текума я изгледа строго. Цялата му нежност си бе заминала с Аяки. — Няма да стъпя в дома на убийцата на сина ми.
Мара почти потръпна. Костваше й сериозно усилие да отвърне спокойно.
— Синът ти се самоуби, за да защити честта си, милорд.
— Знам, Мара. Но също така познавах и сина си. Въпреки че не беше кадърен управник, дори той не би измислил такава обида за Военачалника и собствения си баща. Само ти си способна на подобно нещо. — За миг в гласа му прозвуча нещо като уважение. — Поздравявам те за брилянтния ход в Играта на Съвета, Мара от Акома… — Гласът му стана твърд като кремък. — Но ще си платиш скъпо за тази кървава победа.
Гневът и тъгата го караха да каже повече, отколкото при нормални обстоятелства, и Мара се предупреди наум да действа предпазливо.
— Милорд, аз само се подчиних на моя съпруг и повторих заповедите, които той даде пред свидетели.
Текума махна с ръка.
— Достатъчно. Няма значение. Внукът ми наследява Акома и ще осигури лоялна връзка между нашите домове. — Един от служителите на Анасати пристъпи напред, кльощав, хищен тип, с присвити очи и колан от кожа на каро. — Това е Налгара, който ще действа от мое име, докато Аяки стане пълнолетен.
Мара беше готова за това.
— Не, милорд.
Текума присви очи.
— Не искам възражения.
Мара успя да не покаже слабост, като почне да се оправдава.
— Ще си вземете вашия човек, когато заминете.
Воините на Анасати посегнаха към оръжията си. Текума вдигна трепереща ръка, готов да даде сигнал за атака.
— Как смееш, жено?
Мара не помръдна: надяваше се, че Люджан е успял да подготви бойците.
— Казах: не, милорд.
Текума заряза учтивите преструвки.
— Аз ще реша как ще се възпитава Аяки. Аз съм лорд на Анасати.
— Но това са земите на Акома — прекъсна го Мара. — Лорд Анасати май забравя, че синът му беше лорд на Акома. Акома не са били и никога няма да бъдат васали на Анасати. Внукът ви е наследник на титлата. Като негова майка, аз отново ставам Управляваща лейди, докато не навърши пълнолетие.
Текума се намръщи.
— Недей да ме дразниш!
— Изглежда, че милорд вече е раздразнен, така че каквото и да кажа, няма да има значение. — Мара се огледа за зелени фигури зад въоръжените хора на Анасати, но те бяха скупчени твърде гъсто и не виждаше зад тях Люджан и отряда му. Нямаше избор, освен да продължи. — Когато стана лорд на Акома, Бунто преустанови всякакви задължения към теб, както много добре знаеш. Ако не го беше освободил, той не можеше да се закълне пред натамито на Акома. Покажи ми какъвто и да е документ, който те прави настойник на Аяки, в случай че Бунто умре, и ще отстъпя пред искането ти. Но без законно доказателство ти не си управник на Акома.
Устните на Текума потрепнаха раздразнено, но той не каза нищо — нямаше какво да каже.
Мара побърза да постави край на дискусията, преди конфронтацията да доведе до насилие.
— Ние не сме от един клан, така че нямаш власт над Акома. Нямаш дори политически претенции за лоялността ни. Бунто не промени съюзите ни, така че Акома е член на партията на Нефритеното око, а не на Имперската. Тук нямаш власт, Текума. — За нейно огромно облекчение в този момент Люджан и три дузини воини на Акома пристъпиха напред, готови да защитят господарката си. Други петдесет, облечени в доспехи, бяха минали зад свитата на Текума. Мара се усмихна иронично. — Аз отново управлявам Акома, докато Аяки не стане на двайсет и пет.