Приближи се продавач на грънци. Стоката му беше вързана с канапи на дълъг прът, който носеше на рамо. Мъжът спря до носилката, за да си поеме дъх. Острото му лице бе червено от изтощение, а очите му шареха. Жената в носилката чу потракването на грънците, отмести завеската и му махна да се приближи.
— Добре, че не успя да стигнеш до Сулан-Ку — каза му, докато се правеше, че разглежда стоката.
— Какво стана? — попита търговецът и попи челото си с изящна копринена кърпичка.
Жената изви красивите си устни.
— Това, което очаквах. Онази кучка не ми позволи да остана. Джингу е глупак, щом разчиташе на подобно нещо.
— Лорд Минванаби не се вслушва в чужди съвети.
Жената проследи орнаментите по една стомна с дългия си лакиран нокът.
— Ще се върна при Джингу. Той може би ще съжалява, че не е успял да внедри агент при Акома, но със сигурност съм му липсвала. — Устните й се извиха замечтано. — Знам, че много неща в мен му липсват. Никое от останалите му момичета не разполага с моите… умения.
— А може би просто не обичат болката, Теани — отвърна сухо търговецът.
— Ха! Какво значи да обичаш? — Тя тръсна глава, размърда рамене и робата й се разтвори. Гледката накара търговеца на грънци да се усмихне заради противоречието между смайващата красота и ужасната жестокост на тази жена. Теани прецени погрешно изражението му като похотливо и се усмихна.
— Бунтокапи не беше от полза за Джингу. Мара държеше контрола през цялото време, но беше достатъчно хитра да не позволява на съпруга си да разбере, докато не стана късно. Предай на истинския ни господар, че ще се върна при Минванаби и ще изпращам каквато информация събера.
Търговецът кимна и намести пръсти по пръта на рамото си.
— Добре. Разнасям тези проклетии, откакто сутринта слязох от баржата на господаря. Доволен съм, че ще приключим с този маскарад. Излязоха ми пришки!
Теани го погледна, сякаш се наслаждаваше на страданията му.
— Дай ми тази стомна. Носачите трябва да повярват, че имам причина да говоря с теб.
Мъжът изхлузи стомната от пръта. Глечта й засия на слънцето, докато я подаваше на Теани с нескрита ирония.
— Една по-малко за мъкнене.
— Защо дойде лично?
— Не посмях да поверя тази задача на друг. Снощи баржата на господаря напусна града, но гребахме само няколко мили и спряхме. Той мислеше, че ще си още в къщата, и затова трябваше да се дегизирам. Никой не подозираше, че лейди Мара ще бърза толкова да се отърве от градската собственост на Бунто. До вчера беше в траурната градинка.
Теани погледна към кладенеца и кимна към носачите.
— Най-добре е да заповядаш да ги избият. Някой може да се разприказва за тази среща.
Търговецът хвърли поглед към осемте мъже до кладенеца.
— Ще е неприятно, но е по-добре, отколкото да рискуваме. А и ако те нападнат крайпътни разбойници, Гилдията на носачите не може да те вини, нали? Ще го организирам точно преди да стигнете до имението на Минванаби. Така ще може да изтичаш право в обятията на Джингу. А сега последните инструкции: въпреки всичко станало лейди Мара няма да бъде закачана.
Теани замръзна от изненада.
— Въпреки че уби Бунтокапи?
— Такива са заповедите. Стига сме говорили. — Търговецът премести тракащата стока на другото си рамо и се намръщи недоволно.
Теани за миг забрави професионалното си хладнокръвие. Мара от Акома бе разпалела у нея омраза, по-дълбока от всичко досега. Теани не се мъчеше с причината. Майка й беше жена от Тръстиковия живот и я беше зарязала на шест години. Оттогава оцеляваше само с ума си. Красотата й беше привлякла отрано вниманието на мъжете и на няколко пъти тя едва се отърва от робството, макар да не бе извършила нищо нередно. В задните улички на империята обаче парите често взимаха връх над думата на закона. Теани отрано откри, че честта на някои мъже е въпрос на пазарлък. Научи малтретирането преди любовта и на дванайсет се продаде за пръв път на един човек, който я държа в дома си две години. Беше извратен и изпитваше удоволствие да причинява болка. Отначало Теани се съпротивляваше, но после се научи да приема изтезанията като нещо нормално и дори необходимо. След време уби мъчителя си, но споменът за болката остана нещо познато за нея. Използваше красотата и ума си да се издигне, сменяше благодетелите си, всеки по-богат и по-могъщ от предишния. Вече от седем години бе при този работодател, но никога не бе влизала в леглото му, за разлика от предишните. Този лорд бе видял ледената омраза, която мотивираше Теани, под красотата и жестоките страсти. И бе освободил тези качества срещу своя враг, лорд Минванаби, и нито веднъж не се опита да прекрачи професионалните им отношения, за да си достави удоволствие. От своя страна, Теани му беше ревностно предана, защото смяташе, че е уникален, различен от останалите, с които я бе сблъсквал животът.