Но само Бунтокапи я бе докоснал като човек. Преди него Теани почти не обръщаше внимание на мъжете, с които спеше или които убиваше. Лорд Акома беше като прасе, дори миришеше на прасе, когато се хвърляше в леглото й още потен след борбите, но я разбираше. Бунтокапи й даваше болката, за да оцелее, и любовта, която не бе познала за двайсет и осем години. Теани потръпна леко при спомена за ръцете му, стискащи плътта й в моментите на екстаз. Тя също забиваше нокти в гърба му и го беше приучила да се наслаждава на болката.
А Мара от Акома бе сложила край на това.
Теани стисна украсената стомна. Сърцето й се изпълни с гняв. Бунтокапи беше подлъган да се самоубие, погубен от неестествения порив да избере честта пред живота. Теани не разбираше от чест… но враждите й бяха безкрайно познати.
А онази кучка — невинна като бебе! Колко лесно щеше да се разпука маската й на лейди с малко измъчване! Какво удоволствие щеше да изпита да я унижава с часове, даже дни, преди да я прати при Туракаму. Облиза устни и усети, че се изпотява, макар вече да захладняваше. Удоволствието да пречупи лейди Акома обещаваше повече наслада от секс с който и да е мъж. Но безкомпромисният начин, по който беше изгонена от къщата, не даваше достъпен начин за отмъщение. Теани нямаше избор и трябваше да се върне да шпионира при Джингу. Противният лорд Минванаби я отвращаваше и щеше да е трудно да търпи похотта му, но поне беше заклет враг на Акома.
Да, щеше да постигне отмъщението си чрез него. Мара щеше да умре бавно и мъчително, или поне срамно, ако нямаше друга възможност. Това, че истинският й господар искаше друго, не променяше нещата. Теани беше сменяла работодателите си многократно.
Хвърли стомната на възглавниците и заповяда на носачите да тръгват. Едрото мускулесто тяло на един от тях хвана погледа й. Беше добре сложен и вървеше заплашително. Теани беше възбудена от мисълта за насилие и отмъщение и реши да спре до едно езерце по пътя. Щеше да се позабавлява. Мъжът и другарите му щяха да умрат, така или иначе. Щеше да е грехота да не ги използва за наслада. Освен това няколко нови синини щяха да убедят Джингу, че наистина е била нападната от бандити, и да премахнат евентуалните подозрения. Теани потръпна от очакване, докато носачите отново потегляха към Свещения град.
Търговецът спря, сякаш да провери колко пари му е дала благородната лейди. Изгледа изпод широкополата си шапка как носилката тръгва и се зачуди защо жената се бе замотала, преди да извика носачите. Мечтите на същество като Теани не бяха приятна тема. Той изръмжа с отвращение и намести пръта със стоката на рамото си. Лично бе уверил господаря, че талантите й не се простират само в леглото, и това му бе донесло доста успехи в миналото. Но напоследък тя показваше признаци на независимост и тълкуваше заповедите както си иска. Търговецът се зачуди дали това не е знак за нарастваща нестабилност. Но пък при всички случаи Теани щеше да причини беди само на Минванаби. Освен това можеше да я отстрани, ако се превърнеше в проблем. Раздразнен от тежестта на пръта, който се забиваше в рамото му, Чумака, Пръв съветник на лорд Анасати, тръгна към Сулан-Ку. Щеше да извлече полза от изпращането на Теани при Минванаби. Това, че се бе появила в къщата на Бунто, ги бе изненадало, но накрая нещата се подреждаха добре. Господарят му нямаше да е съгласен, но пък бе загубил син. Чумака не чувстваше голяма загуба. Никога не му беше пукало за Бунто и въпреки че момичето Акома бе по-талантливо, отколкото очакваха, истинската заплаха си оставаше Минванаби. Висшият съвет се вълнуваше и Играта ставаше все по-сложна, докато кампанията на Военачалника на Мидкемия продължаваше. Успехите и провалите на интригите винаги ускоряваха пулса на Чумака. „Богове, обичам политиката“. Обзе го почти веселие и той започна да си подсвирква, докато вървеше по пътя.
След връщането си от Сулан-Ку Мара свика среща с най-близките си съветници.