Сумракът се спускаше над нивите около имението. Накоя седеше от дясната й страна, косата й беше увита с червен шал, в почит към Туракаму, в чиито владения бе преминал покойният господар. До всяка врата в сградата бяха разположени кошове с червена тръстика, за да може Червеният бог да отвърне взор от скърбящите.
Мара носеше традиционна роба в същия цвят, но в държането й нямаше нищо тъжно. Седеше изправена гордо, докато Джикан, Кейоке, Папевайо, Люджан и Аракаси заемаха местата си на пода пред нея.
Изгледа всеки от тях в очите и каза:
— Знаете какво се случи. Няма нужда да говорим повече за това. Преди да оставим Бунтокапи да почива в мир, искам да кажа едно. Това, което се случи, и всичко, което ще произлезе занапред, е моя отговорност. Никой от служителите на Акома не трябва да се притеснява, че е действал без чест. Ако хората в империята шепнат, че сме постъпили подло, срамът си остава за мен. — С това приключи въпроса със смъртта на съпруга си, та другите да не се чудят повече дали са предали законния си владетел.
Премина към другите въпроси почти рязко. Червеното я разхубавяваше, но челото й беше намръщено.
— Кейоке, трябва да ускорим набора на войници. Минванаби са временно неутрализирани и трябва да използваме момента, за да затвърдим позициите си.
Командирът кимна с обичайния си пестелив маниер.
— Възможно е, ако привикаме всички млади синове и всички се отзоват. Но някои ще изберат други домове. Лордовете Минванаби и Кехотара все още опитват да попълнят тристате човека, които загубиха срещу нас преди няколко месеца. Смятам, че през следващите два месеца може да привлечем към двеста войници, но те ще са неопитни младежи. За останалите триста ще се наложи да почакаме може би около година.
Мара трябваше да се задоволи с това. Бунтокапи беше оставил сериозни дългове и Джикан твърдеше, че ще отнеме известно време, преди имението да се стабилизира. Докато съберяха новобранци, финансите щяха да набъбнат достатъчно за обучението им. А и малцина щяха да нападнат открито след съюза на Акома с Анасати.
Накоя отправи предупреждение, както винаги.
— Господарке, докато Акома трупа съюзи и военна мощ, трябва да се пазиш още повече от подмолни атаки.
Аракаси се съгласи.
— Господарке, щом официалният траур свърши, ще получиш множество предложения от ухажори. Със сигурност в свитите на тези благородни синове ще има агенти на Минванаби.
Мара обмисли думите му и каза:
— Трябва да се убедим, че тези агенти няма да дължат нищо съществено на господарите си.
Срещата продължи и Мара уверено възвърна предишната си роля на управник на Акома. Мракът се спусна и мълчаливите слуги запалиха лампи. Взимаха се решения, обсъждаше се информация и до полунощ на практика бе свършена повече работа, отколкото през цялото управление на Бунтокапи. Накрая Джикан се изправи с въздишка на очевидно облекчение. Останалите не показваха дали изпитват някаква лична вина заради кончината на лорда. Имаше твърде много нови проблеми за решаване.
Накоя, която беше най-бавна, се надигна сковано, но Мара й махна да остане. Останалите вече бяха на вратата, но спряха, за да я чуят.
Очите на господарката се озариха от палав блясък, докато изучаваше очакващите лица на служителите.
— Какво мислите, ако реша да назнача официално Накоя за постоянен Първи съветник на Акома?
Старата дойка възкликна сепнато, а Кейоке пусна една от редките си усмивки.
— Постът е празен след смъртта на Джаджоран — продължи Мара. Веселието й се задълбочи, защото Накоя, която винаги знаеше какво да каже, само отваряше и затваряше уста като риба на сухо.
Аракаси реагира първи и се поклони галантно на старицата.
— Повишението и честта са заслужени от годините ти, стара майко.
Люджан направи шеговит коментар, но Папевайо познаваше Накоя от малък и имаше много топли спомени, така че заряза протокола, вдигна старицата във въздуха и я завъртя.
— Вървете да празнувате — каза Мара, докато дойката й пискаше весело. — Никой служител на Акома не заслужава повече от теб, Накоя.
— Първо трябва да оцелея — отвърна останалата без дъх Накоя. Папевайо я пусна на земята внимателно, сякаш бе направена от стъклото на чо-джа. Кейоке, Джикан, Аракаси и засменият Люджан се струпаха да прегърнат новата Първа съветничка. Мара се усети, че не е виждала подобна радост в къщата отпреди смъртта на баща си. „Дано Лашима ми даде мъдрост, за да продължа“. Заплахата от Минванаби не бе премахната, а само забавена от нестабилния съюз с Анасати.