Траурният период приключи и жреците на Туракаму дойдоха да изгорят кошовете с червена тръстика, които стояха до вратите през последните три седмици. Първите брачни посредници се появиха, докато пушекът още се носеше над нивите на Акома. До края на деня в кабинета бяха получени три писма с восъчни печати. Доволна, че най-сетне е облякла нещо различно от червеното, Мара извика Накоя и Аракаси и им показа най-горното. Лицето й беше замислено.
— Явно любимият лакей на Минванаби има свободен син. Какво знаете за него?
Аракаси взе документа и го разгледа. Пергаментът беше парфюмиран и конкурираше миризмата от цъфтящите навън акаси.
— Брули от Кехотара. Баща му, Мекаси, се опита да го ожени два пъти, но и двете ухажвания се провалиха. Сега момчето служи като Патрулен водач в армията на баща си, но очевидно не е силен тактик. Откакто е станал командир, отрядът му изпълнява само гарнизонни задачи. — Шпионинът потупа пергамента с лека усмивка. — Все пак не мисля, че е глупак. Може да очакваме, че е фасада за внедряване на някой агент или направо убиец на Минванаби.
Мара взе писмото и прехапа устна. Ако откажеше да разгледа петицията на Брули Кехотара, това щеше да е публична проява на слабост.
— Те искат да ме посрамят или да ме убият. — В тона й не личеше страх. — Предлагам да приемем примамката и да я използваме срещу тях.
Накоя, притеснена в новата си роля, не каза нищо и Аракаси продължи:
— Това може да е опасно, господарке. Бащата на Брули, Мекаси, е комарджия, при това не особено добър. Загубил е толкова, че почти цялото имение е ипотекирано. Синът му е суетен младеж, който настоява да има всичко най-добро. Освен това има две по-големи сестри и по-голям брат, със същите вкусове. Техните харчове, заедно с дълговете им, почти са разорили баща им. Минванаби са поели дълговете им, но не от благотворителност. Мекаси Кехотара е наистина опасен, защото семейната му традиция е заклета в Тан-джин-ку.
Мара стисна пергамента. Не знаеше тази подробност. Тан-джин-ку означаваше „до живот“ на стария език. Кехотара бяха заклети в древна форма на васалство към Минванаби, клетва, която съществуваше почти само в историческите книги. Според нея нито едно искане не можеше да бъде отхвърлено, пренебрегнато или поправено. Ако Мекаси Кехотара се бе заклел, по заповед на Джингу щеше да убие дори собствените си деца без колебание. Предателството на съюзите беше често срещано в Играта на Съвета. Тан-джин-ку правеше Кехотара по-надеждни от семействата в клана, все едно бяха част от Минванаби. Чак след смъртта на Мекаси синът му щеше да има право да преговаря за нови условия. Дотогава Кехотара не можеха да бъдат подкупени, заплашени или принудени да предадат Минванаби.
— Добре — каза Мара и решително изправи рамене. — Ще посрещнем Брули подобаващо за неговото положение.
Аракаси я погледна остро.
— Значи искаш да изслушаш предложението му?
— Разбира се. — Мара се замисли за момент. — Не бива да го отхвърляме с лека ръка. Нали не искаме да обидим толкова височайша особа като лорд Кехотара?
— Значи имаш план? — Аракаси се усмихна.
— Не — отвърна Мара сериозно. — Но ще измисля, преди лакейчето на Джингу да се представи. Искам агентите ти да съберат цялата информация за Брули и семейството му, преди да пристигне.
Аракаси, макар и възхитен от дързостта й, се осмели да възрази.
— Ще е скъпо. Трябва да си осигурим най-бързите куриери от Гилдията на носачите и да ги закълнем, за да не могат да изтръгнат нищо от тях.
— Разбира се — отвърна Мара, макар че Джикан щеше да се разпищи. Мъже, готови да умрат за съобщението, което пренасят, можеха да се наемат само срещу скъп метал. — Заеми се веднага, Аракаси.
Шпионинът бързо стана и излезе. Ето, точно за такива задачи бе изградена мрежата му! За дързък играч, който не се притеснява да сграбчи предимството. А и това, че целта на Мара беше съюзник на Минванаби, беше бонус. Денят определено беше чудесен.
Вратите на голямата зала на Акома се отвориха.
Брули от Кехотара беше почти красив в червено-черната си броня. Мара стоеше на подиума в дъното на залата с тежкия си церемониален костюм. Веднага видя, че агентите на Аракаси са прави. Този мъж беше суетен като птица кали. Но с основание. Беше строен, но мускулест, докато повечето представители на трите централни нации в империята бяха предимно набити. Освен това се движеше с грацията на танцьор. Имаше рядко срещани яркосини очи, които контрастираха с тъмната му коса и топлата му усмивка. Мара знаеше, че би я убил със същото желание, с което би се оженил за нея, но не можеше да не забележи колко по-различен е от Бунто.