Накоя сякаш разчете мислите й, наведе се към нея и прошепна:
— Този ще прекарва повече време пред огледалото да гледа себе си, а не теб, дъще.
Мара скри усмивката си и запази официална поза, докато приветстваше втория син на Кехотара.
Двама непривлекателни войници придружавала Брули, други шестима вече бяха разквартирувани в казармите на Акома. Мара беше сигурна, че охраната е избрана заради грозноватия си външен вид, за да може да контрастират с красивия лорд, когато се представи на лейди Акома.
Единият войник прие ролята на Пръв съветник и пристъпи напред.
— Лейди Мара, имам честта да ти представя Брули от Кехотара.
Накоя отвърна ритуално:
— Лейди Мара приема почитаемия гост Брули от Кехотара.
В този момент от страничната врата се появи дребното куриерче. Носеше палка, украсена с бели панделки, знак, че е пристигнало важно съобщение. Мара се престори на изненадана и каза бързо:
— Брули, добре си дошъл в дома ми. Слугите ми са на твое разположение и ще се погрижат за всичките ти нужди. Сега ме извини, но имам важна работа. Ще се видим, да речем, утре, нали?
Стана, показвайки стройната си снага, скрита досега под церемониалното облекло, и излезе през страничната врата, като остави Брули от Кехотара объркан, защото дори не бе успял да изрецитира заучения си поздрав.
Накоя пое нещата, придържайки се към плана. Знаеше, че най-голямата слабост на този младеж е суетата, затова се приближи до него, хвана го за ръката и заговори майчински.
Брули гледаше навъсено към вратата, през която бе изчезнала Мара.
— Мъдра майко, държанието на лейди граничи с обида. Каква работа не можеше да почака, преди да поднеса почитанията си? — Вдигна ръка към косата си, за да се увери, че не се е разрошила, когато бе свалил шлема си. — Сигурно нещо друго е отблъснало лейди Мара, за да ме отхвърли така. Кажи ми: какво не е наред?
Накоя успя да не се усмихне, докато го избутваше към една странична стая, в която бяха поднесени вина и плодове.
— Млади господарю, ела да се освежиш. Ще ти кажа нещо, което не съм казвала на другите, защото си хубав и добре възпитан. Лейди Мара е младо момиче, въпреки че вече е майка и вдовица. Баща й, брат й и съпругът й бяха все добри воини. Само тях е виждала. Нагледала се е на мъже в брони. Ако искаш да я впечатлиш, върни се в Сулан-Ку и потърси най-добрите шивачи. Нека ти изработят меки роби в най-различни цветове. Мисля, че ако утре се появиш облечен като книжовник или поет, ще имаш по-голям шанс да предизвикаш симпатиите й.
Брули се намръщи замислено. Най-висшата цел на цуранските мъже бе да станат воини, но пък жените имаха по-странни разбирания. Сините му очи светнаха.
— Благодаря ти, стара майко. Съветът ти е мъдър. — Той въздъхна тъжно и прие предложеното вино. — Ако бях по-умен, щях да се сетя и сам. Разбира се, че е очевидно. Утре ще се върна и ще покажа на Мара колко нежен мога да бъда, изискан и грациозен, без нужда от доспехи, които да изтъкват мъжеството ми. Благодаря ти.
Накоя го потупа по ръката и добави лукаво:
— И музика. Милейди ще се впечатли от всеки мъж, който покаже интерес към изкуството.
Брули кимна и подаде празната си чаша на един слуга.
— Благодаря, стара майко. Значи ще разбереш, че не мога да остана повече. Трябва да тръгна до час за Сулан-Ку, ако искам дрехите ми да станат навреме.
— Ти си достоен ухажор за вниманието на милейди. — Накоя плесна на слугите да повикат носилката и стражите на Брули. Последва комична сцена, в която лордът подреждаше охраната си по височина, така че маршируването им да представлява хармонична гледка.
Щом ескортът напусна имението, Накоя не можа да се сдържи за пръв път, откакто се помнеше, и тръгна към покоите на Мара, като се превиваше от смях. Кой, освен Управляващата лейди би измислил такъв план — да се възползва от суетата на Брули? Джингу Минванаби и Мекгаи Кехотара щяха да научат, че не всички въпроси около честта се решават с оръжие.
Подхилващата се Накоя влезе в покоите на лейди Акома, където вече се намираха Джикан и Аракаси. Мара вдигна очи и видя, че Първата съветничка е затиснала устата си с длан.