— Изглеждаш развеселена.
Накоя седна, овладя се и каза:
— Щом можем да победим врага без кръвопролитие, защо поне да не се позабавляваме малко?
— Значът планът ни се задейства, майко на сърцето ми?
Накоя кимна.
— Да. Мисля, че мога да мотая Брули поне седмица и да ти спестя необходимостта да обиждаш Кехотара. Идеята, която обсъдихме, изглежда обещаваща.
Мара кимна одобрително и възобнови разговора си с Джикан.
— Нали спомена, че Хокану Шинцаваи иска разрешение да посети Акома?
Хадонрата погледна пергамента, който бе красиво изписан, но без украсите за брачна петиция.
— Лорд Шинцаваи съобщава, че синът му ще мине оттук на път от градската им резиденция в Джамар към главното имение на север. Моли за позволение Хокану да те посети.
Мара си спомняше Хокану от сватбата: зашеметяващо хубав мургав младеж на нейните години. Нямаше нужда да чува напомнянето на Накоя, че той бе един от първите кандидати за ръката й, преди да избере Бунтокапи.
Забеляза напрегнатото изражение на Аракаси и го попита за мнението му.
— Може да е мъдро да привлечем интереса на Хокану. Шинцаваи са сред най-старите и влиятелни фамилии във Висшия съвет. Дядото беше Военен командир на клана Канацаваи, а след това го наследи Камацу. Това, че в семейството има двама поредни командири, показва сериозни умения в политиката. Те не са свирепи играчи на Играта на Съвета, но се издигнаха благодарение на умения и интелект, без кръвни вражди и без дългове. Освен това са другата основна фамилия, освен Ксакатекас, които не са в съюз с Военачалника, Минванаби или Анасати. Но са замесени в някакъв кроеж на партията на Синьото колело.
Значи Аракаси също бе съгласен, че съюз чрез брак ще облагодетелства Акома. Но интересът на Мара беше чисто политически.
— Какъв кроеж?
— Не знам. — Аракаси махна раздразнено с ръка. — Нямам достатъчно високопоставени агенти в Синьото колело, за да се докопам до тази информация. Предполагам, че ще опитат да подкопаят влиянието на Военачалника, защото мненията сред съвета са, че Алмечо разполага с твърде много власт. Но след инвазията на варварския свят тези мнения се постопиха. Дори Шинцаваи му оказаха подкрепа. Най-големият син на Камацу, Касуми, е командир на войските на Канацаваи на Мидкемия. Бори се със силите на Крудий в най-западната провинция на така нареченото Островно кралство.
Мара винаги се изумяваше от количеството информация, което Аракаси помнеше, при това до най-тривиалната подробност. Той никога не си водеше бележки. Единствените писмени доклади от агентите му бяха кодирани, маскирани като търговски съобщения. А интуитивните му догадки бяха феноменални.
— Мислиш ли, че Синьото колело са сменили съюза си?
— Не — отвърна убедено Аракаси. — На Мидкемия има твърде много богатства за един човек, а Камацу е твърде опитен играч. Очаквам Синьото колело да оттегли подкрепата си за войната в критичен момент и да остави Военачалника в опасна позиция. В такъв случай ще има интересни последствия.
Мара обмисли съобщението на лорд Шинцаваи в светлината на тази информация и реши колебливо да откаже. Планът за Брули и нестабилното финансово състояние на имението щяха да й попречат да посрещне Хокану както трябва. Може би по-нататък щеше да му изпрати покана, за да се реваншира.
— Джикан, нареди на писаря да изпрати учтиво писмо, в което информираме по-младия син на лорд Шинцаваи, че в момента не можем да му окажем гостоприемство. Смъртта на милорд остави имението в тежко положение и го молим смирено за разбиране. Ще подпиша съобщението лично, защото Хокану е от хората, които не искам да обиждам.
Джикан си записа думите й, но след това се намръщи повече от обичайното.
— Лейди, остава въпросът с комарджийските дългове на покойния лорд Бунто.
Мара въздъхна.
— Колко е изгубил?
Хадонрата отвърна без колебание, сякаш цифрите не му даваха да мигне нощем.
— Седем хиляди центурии метал, двайсет и седем дими и шестдесет и пет цинти… и четири десети.
— Можем ли да ги платим?
— Да, но това ще намали капитала ни, докато не продадем следващата реколта. Ще трябва да вземем кредити — добави той, сякаш въпросът беше болезнен.
Чо-джа започваха да произвеждат нефритени предмети, така че дълговете нямаше да се проточат.