— Плати ги сега.
Джикан си записа отново.
— Остава и въпросът с дълга на лорд Тускалора.
— Какъв дълг? — Земите на Тускалора бяха на южната им граница, но доколкото Мара знаеше, двете фамилии нямаха търговски отношения от поколения.
Джикан въздъхна.
— Съпругът ти беше слаб комарджия, но отличен борец. Победил е шампиона на Тускалора четири пъти и лорд Джиду е губил всеки бас. При първата схватка е заложил трийсет центурии и е платил с диаманти. Вторият облог бил за петстотин центурии, за които има писмена гаранция, която не е уважена. Следващите два облога са били двойно или нищо. В Сулан-Ку се говореше цяла седмица за загубата на шампиона му. Към този момент лорд Тускалора дължи на Акома общо две хиляди центурии.
— Две хиляди! Това ще улесни значително финансовите ни затруднения.
Джикан сви рамене.
— Ако реши да плати… Изпратих две учтиви напомняния, но не получих отговор. Вероятно лордът е взел кредити, докато реколтата му не бъде продадена.
— Изпрати по-строго настояване, подписано лично от мен. — Мара се замисли за момент. — Ще загубим много, ако всички си помислят, че може да се възползват от нас, защото Акома се управлява от жена. Нека лорд Тускалора разбере, че настоявам за незабавен отговор.
Джикан кимна. Мара го освободи и се замисли за дълга на Тускалора. Южният й съсед не беше нито съюзник, нито враг. Но армията му беше достатъчно голяма, че да създаде проблеми, ако се стигнеше до стълкновение между двата дома. Само че ако не си потърсеше дължимото, щеше да стане обект на клюки по всеки пазар в империята. Въздъхна. Лорд Тускалора беше известен с докачливия си и сприхав характер. И не обичаше да отстъпва — тъкмо това бе позволило на Бунтокапи да го набута с толкова голям дълг. Мара се надяваше, че поне веднъж Джиду Тускалора ще се вслуша в разума.
Прочете пергамента и гърлото й се стегна от гняв — и от страх. Аракаси, Кейоке, Папевайо и Накоя чакаха мълчаливо да свърши със съобщението от лорд Тускалора.
— Не можем да оставим това така — каза Мара накрая. — Кейоке, какво щеше да направи баща ми при такова съобщение?
— Вече щеше да е заповядал на мъжете да се въоръжават — отвърна командирът. — Само заповядайте и потеглям, господарке.
Мара въздъхна, без да опитва да крие притеснението си от най-доверените си съветници.
— Не мога да приема тази обида като повод за война, Кейоке. Ако разпалим конфликт с Тускалора, ще бъдем унищожени.
— Можем да се справим с него.
Мара погледна командира си в очите и попита:
— Но на каква цена? Силите на Тускалора не са толкова малки, че да ги победим без загуби. — Поклати глава. — Пак ли ще се набутаме в ситуацията, която заварихме след смъртта на Лано и баща ми? Този път враговете ни няма да се бавят, преди да ударят. — Гласът й се втвърди. — Всичко, което изградих, всичко, което изтърпях, ще е напразно.
Накоя махна с ръка и я прекъсна.
— Тогава не прави нищо, господарке. Сумата не е толкова голяма, че да излагаш себе си и Аяки на риск. Ще се оправиш с този негодник, когато имаш възможност.
— Не, трябва да направя нещо. Да не потърсим дълга си означава да обявим на всеки дом в империята, че не може да отговаряме на обиди към честта ни. — Хвърли пергамента на масичката до себе си, сякаш беше отровен. — Трябва да отговорим на това. Кейоке, искам целият гарнизон да е готов за поход призори. Искам да се разположим максимално близо до границата с Тускалора, без да се разкриваме на стражите му.
— Теренът не е благоприятен за атака, господарке — възрази Кейоке. — Ще ни трябват двайсет минути да стигнем до имението, ако се случи нещо.
— За мен няма значение дали нападението ще отнеме пет минути, или пет часа. Докато стигнете, ще съм мъртва. Не. Трябва да спечелим и друго предимство, освен въоръжената сила.
Последва тактическа дискусия, която се проточи дълго след като падна здрач. Слугите донесоха вечеря, която остана почти недокосната. Дори обичайният апетит на Аракаси беше изчезнал. След като Кейоке и Папевайо изчерпаха военните си идеи, Мара предложи друг план, наистина много опасен.
Накоя беше пребледняла, Папевайо се чешеше по брадичката, а Кейоке гледаше мрачно. Единствено Аракаси разбираше напълно горчивината на Мара, докато тя отпращаше съветниците си.
— Утре ще се изправя пред лорд Джиду — каза тя. — Ако боговете са обърнали гръб на Акома, унищожението ни няма да дойде от кроежите на Анасати и предателството на Минванаби, а от безчестния мъж, който опитва да се измъкне от дълга си.