Джиду се вторачи в седефените украшения на сандалите си и измънка:
— Милейди… Съжалявам, че ти причинявам неудобства. Но заплахите не променят факта, че в момента не мога да изплатя дълга. Естествено, ще го направя на мига, когато обстоятелствата позволяват. Имаш думата ми.
Мара остана съвсем неподвижно. В гласа й прозвуча корава и горчива нотка.
— Лорд Джиду, в момента не съм настроена търпеливо. Колко скоро мога да очаквам да се разплатиш?
— Напоследък имам лични неприятности, лейди Мара — призна засрамено Джиду. — Мога да гарантирам компенсация, след като продам тазгодишната реколта.
Стига въобще да имаше такава.
— Лорд Джиду, реколтата на чоча-ла е чак след три месеца. Нима искаш да чакам дотогава за две хиляди центурии метал и компенсациите?
— Налага се — възкликна нещастно лорд Тускалора и се обърна към дребния човек до себе си — неговия хадонра.
Хадонрата, казваше се Сиджана, трескаво преглеждаше свитъците с финансовото състояние на имението. Прошепна нещо на господаря си и лорд Джиду се потупа по корема с възобновено самочувствие.
— Всъщност можем да платим две хиляди центурии веднага, заедно с още петстотин, като компенсация за днес. Но ако ги платя на един път, няма да мога да засея за догодина. Лорд Бунтокапи разбра това и обеща да съставим благосклонен график за разплащане. По петстотин центурии на година. В нашия случай ще отнеме пет години. — Доволното кимане на хадонрата премина в мръщене. Джиду се изчерви, осъзнал, че думите му си противоречат с предишното твърдение, че са се разбрали дългът да бъде приспаднат от следващите облози. И понеже знаеше, че Мара ще се възползва от дребната, но срамна лъжа, добави бързо: — Разбира се, ще платя и лихви.
Настъпи напрегната тишина. Накрая Мара отвори ветрилото си със здравата си ръка и каза със сладникаво отровен глас:
— Пазариш се като лихвар, докато воините на Акома лежат мъртви пред прага ти? Щом съпругът ми е предложил разсрочване, ще го уважа. Покажи ми документ и ще се съобразим с него.
Джиду примигна.
— Нашата уговорка беше устна, лейди Мара. Обещание между благородници.
Мара отново се разгневи и замаха с ветрилото.
— Нямаш доказателство? И продължаваш да се пазариш?
Джингу не можеше да го обърне на въпрос на чест, защото нивите му бяха застрашени.
— Имаш думата ми, милейди.
Мара се намръщи. Лорд Тускалора се бе набутал в ситуация, в която можеше да го нарече клетвопрестъпник — обида, която никой владетел нямаше да прости. Според етикета трябваше да приеме предложението му и да не получи нищо през следващите три месеца, а след това само една пета от полагащото се, или да продължи безсмисленото кръвопролитие.
Ветрилото замря в ръцете й.
— Този дълг вече е достатъчно просрочен. Неспособността на твоя хадонра да отговори на запитванията навреме ни вкара в тази ситуация. Няма да търпя повече отлагания, или нивите ви ще бъдат подложени на факлите.
— Какво предлагаш? — попита той тихо.
Мара остави красивото ветрило на коленете си. Раната я болеше, но тя избра правилно момента да отправи оферта, преди Джиду да е възвърнал трезвия си разсъдък.
— Ти притежаваш малко парче земя в сухото речно корито между горните и долните ми пасища.
Джиду кимна.
— Да, сещам се къде е.
Веднъж бе предложил да продаде земята на баща й, но Сезу бе отказал, защото беше необработваема. Бреговете на сухото корито бяха стръмни и ерозирали. Лицето на лорд Тускалора придоби хитро изражение.
— Трябва ли ти тази земя, милейди?
Мара почука замислено с пръст по ветрилото си.
— Наскоро отстъпих горното си пасище на чо-джа. Джикан може да реши, че ще е полезно да свържем двете ливади с мост, за да може да минават стадата. — Спомни си за бележката на лорд Сезу в полето на окъсаната карта и прикри усмивката си. Престори се, че обмисля дали да не направи отстъпка. — Лорд Джиду, склонна съм да опростя дълга ти срещу земята и всички привилегии, които идват с нея. Освен това ще се закълнеш, че няма да се противопоставящ на Акома, докато си жив.
Старият хадонра се напрегна и притеснено зашепна нещо в ухото на господаря си. Лорд Тускалора го изслуша и каза:
— Съгласен съм, стига да позволиш на каруците ни достъп до Имперския път.