Лейди Акома махна грациозно с ветрилото си.
— Разбира се. Работниците ти може да прекарват стока през клисурата, когато поискат.
— Значи се разбрахме! — Лордът се усмихна — Давам думата си! — И добави угоднически: — И се възхищавам на куража и мъдростта ти, защото тази злощастна конфронтация свърза двете ни семейства по-здраво.
Мара даде знак на Папевайо и той й помогна да стане.
— Искам клетва, Джиду. На семейния ти меч.
За момент отново се създаде напрежение, защото Мара изискваше най-съкровената клетва вместо просто обещание. Но лорд Джиду не смееше да протестира, докато нивите му бяха под контрола на войската на Акома, така че изпрати един слуга за древния меч на прадедите му, един от най-старите в империята. Ценната стомана бе прибрана в проста дървена ножница. Лорд Тускалора сграбчи дръжката и се закле, в името на предците си, пред Мара и Папевайо.
Мара, най-после доволна, махна на стражите и те й помогнаха да се качи в окървавената носилка. Лицето й пребледня, докато лягаше на възглавниците. Слугите вдигнаха носилката изключително внимателно и Мара кимна на лорд Тускалора и каза отпаднало:
— Дългът е изплатен честно, Джиду. Ще кажа на всеки, който попита, че лорд Тускалора е мъж с чест и посреща задълженията си, без да трепне. И изпълнява обещанията си — добави многозначително. — Всички ще знаят, че думата ти е закон.
Лорд Тускалора успя да не трепне от сарказма в думите й. Беше я подценил и грешката му костваше много престиж. Но поне безчестието му нямаше да стане публично достояние и за тази милост трябваше да благодари на небесата.
Щом свитата й се отдалечи на безопасно разстояние от имението на Тускалора, Мара затвори очи и скри лицето си с шепи. Папевайо се притесни и се приближи до носилката.
— Пое голям риск, господарке. Но все пак успя.
Мара отвърна приглушено в шепите си:
— Толкова много храбри мъже загинаха…
— Но умряха като воини, господарке. Тези, които спечелят чест под командването ти, ще пеят прославни песни пред боговете. — И млъкна, защото носилката сякаш се разклати. — Господарке?
Надникна да види какво става. Мара плачеше гневно зад щита на шепите си. Той реши да я остави да се успокои.
— Ако дерето се наводни, лорд Тускалора няма да може да прекарва реколтата си до пазара — каза тя след малко.
И свали ръце от очите си. Въпреки пребледнялото лице и зачервените очи гледаше триумфално.
— Ако Джиду трябва да използва дългия път и да заобиколи клисурата, реколтата му от чоча-ла ще плесеняса, преди да стигнат до Сулан-Ку. Това ще му създаде затруднения, защото сигурно няма да може да плати таксата, за да мине по моста ми. — Папевайо я погледна любопитно и тя добави: — Нали чу как се закле да не се противопоставя на Акома? Това е началото. Това дебело псе ще е първият ми васал. Още до края на годината, Папе, до края на годината.
Бойният водач на Акома се замисли за нещата, които бе постигнала младата жена, откакто двамата с Кейоке я бяха извели от храма. Да, Джиду Тускалора щеше да се преклони пред Мара, иначе реколтата му беше загубена. Такива бяха правилата на играта и Акома бе спечелила. В това не можеше да има съмнение.
Ярко оцветената носилка пред вратата на имението показваше, че Брули Кехотара очаква лейди Акома. Мара потисна раздразнението си. Връщаше се от кошера на чо-джа, където младата царица й бе дала лечебни балсами за възстановяване на рамото. Момичето освободи ескорта и носачите си. Трябваше поне да поздрави Брули лично, преди да си намери извинение, иначе щеше да обиди Кехотара. Може би това бе една от причините, поради които лорд Минванаби бе изпратил красивия син на васала си при нея.
Пред вратата я чакаше Миса, най-красивата от прислужниците й. Носеше гребен и четка, както и бродирана връхна роба, чиито цветове подхождаха на тъмните очи на господарката й. Мара се примири без коментар, защото видя пръста на Накоя в това посрещане. Изчака с минимално намръщване, докато Миса събираше косата й на кок и го фиксираше с украсени брошки. Връхната роба беше с екстравагантни панделки отпред, но поне скриваше превързаното й рамо. Мара кимна рязко на Миса да я остави и се зачуди на вкуса на Накоя. След това тръгна към голямата зала, където в нейно отсъствие Първата съветничка забавляваше госта.
При появата й младият син на Кехотара стана й се поклони. Носеше скъпа роба със сапфирени копчета, която показваше доста от краката и ръцете му.