— Брули, радвам се да те видя отново. — Мара седна на възглавниците срещу младежа, развеселена от променения му външен вид. Наистина изглеждаше добре. Призна пред себе си, че повечето млади дами щяха да са поласкани и въодушевени да привлекат вниманието на такъв ухажор. Усмивката му почти светеше и не можеше да се отрече, че е чаровен. В известен смисъл бе почти жалко, че бе роден в благородна къща. Можеше да натрупа истинско състояние в Тръстиковия живот, ако споделяше чара си с богати клиентки.
— Милейди, и аз се радвам да те видя отново. — Брули седна и прибра сандалите под прасците си. — Надявам се, че проблемът със съседа ти се разви добре?
Мара кимна отнесено.
— Просто трябваше да уредя дребния дълг на Джиду към покойния лорд Бунтокапи. Всичко се оправи.
В очите на младежа проблесна интерес и Мара си спомни, че Брули може да е агент на Минванаби, и отклони разговора от стълкновението си с лорд Джиду.
— Сутрешната разходка ме умори и ми е горещо. Ако се присъединиш към мен, ще наредя на слугите да донесат сладкиши и вино в градината. — Използва най-простото оправдание, за да накара тактиката си да проработи. — Отивам да си сложа по-удобна роба и ще те чакам там.
Накоя й кимна почти незабележимо, за да й покаже, че забавянето й е било ползотворно. Младият ухажор се поклони. Една слугиня го отведе, а Първата съветничка пристъпи до господарката си и обичайно киселото й изражение се смени със загрижено.
— Чо-джа погрижиха ли се за болката?
— Да. — Мара проследи с пръст панделките на робата. — Майко на сърцето ми, обясни ми какво общо имат тези глупави трикове с нашия план за младия Брули?
Очите на Накоя се присвиха със зло задоволство.
— Ех, Мара-ани, имаш да учиш доста за мъжете! — Хвана господарката си за ръка и я поведе към покоите й. — Този следобед трябва да се постараеш да си съблазнителна. Избрала съм подходящо облекло за след банята.
Слугините наливаха вода за банята на Мара в страничното помещение, а на леглото бяха подредени няколко вида дрехи. Мара ги изгледа скептично.
— Накоя, някои неща липсват.
Дойката се усмихна и вдигна ефирна роба, каквито носеха дамите в личните си покои. По принцип голотата не беше социален проблем. Възрастни и деца от двата пола се къпеха заедно, а обикновено се плуваше само по препаска. Но като повечето неща в ухажването, провокацията беше състояние на ума. Ако носеше това в градината в присъствието на непознат, Мара щеше да е по-предизвикателна, отколкото ако беше поканила Брули да плуват голи.
Накоя прокара старите си пръсти по ефирната материя и каза сериозно:
— За да може планът ми да сполучи, Брули трябва да бъде мотивиран не само от желанието да угоди на баща си. Ако те пожелае, ще направи неща, за които иначе не би и помислил. Трябва да флиртуваш с него колкото се може повече.
Мара почти се намръщи.
— Трябва ли и да се подхилвам глупаво? — Подаде ветрилото си на една слугиня, която дойде да й помогне със събличането.
— Няма да навреди. — Накоя извади от една ракла малка стъкленица и започна да си тананика някаква любовна песничка от младостта си.
След като Мара се изкъпа, старицата отпрати слугините и напръска с парфюм раменете, китките и гърдите й. След това дръпна кърпите, огледа одобрително голото тяло на господарката си и каза:
— Имаш чудесно, здраво тяло, Мара-ани. Ако се постараеш да покажеш малко повече грация и елегантност, ще му завъртиш главата за минута.
Мара не беше съвсем убедена, но се завъртя към огледалото, скъп подарък за сватбата й от един кланов вожд. Замъглената фигура отвърна на погледа й. Поради специалните мазила, които ползваше по време на бременността, тя почти не бе оставила следи. Гърдите й бяха малко по-големи след раждането на Аяки, но коремът си оставаше все така плосък. След раждането на сина си бе започнала да се занимава с тан-че, древно танцово изкуство, което заздравяваше тялото, без да отнема гъвкавостта. Но Мара не виждаше особена привлекателност в тънката си фигура, особено след като бе зърнала пищната Теани.
— Ще се чувствам ужасно глупаво — призна тя на отражението си! Въпреки това позволи на слугините да я облекат в ефирната роба, допълнена от няколко бижута и панделка на десния глезен. Бухналите ръкави скриваха превръзката на ръката й. Накоя затананика по-високо и вдигна косата й. Закопча я с брошки от слонова кост и нефрит, след което остави няколко непослушни кичура да се спуснат покрай лицето й.