Мара не знаеше какво да отвърне. Кейоке се опита деликатно да й обясни действията на Папе.
— Ти нареди аз, Накоя и Джикан да не те придружаваме в градината, господарке. Не спомена Папевайо. Той се скрил до церемониалната арка и като чул борба, изпратил градинаря да ни викне и влязъл.
Командирът на войските на Акома демонстрира рядък изблик на чувства към другаря си — устата му се изви леко, сякаш засвидетелстваше задоволство от победа след трудна битка. След миг намекът за усмивка изчезна.
— Знаехме, че подобен опит за убийство е само въпрос на време. Жалко, че убиецът избра това място. Папе знаеше каква цена ще плати, ако влезе.
Кейоке беше съвсем ясен. С влизането си в градината Папевайо бе обидил предците на Мара и заслужаваше смъртна присъда. Но ако не бе влязъл, щеше да се случи нещо много по-лошо. Ако последната от Акома бе загинала, всички негови близки и познати щяха да останат без дом, в положението на робите и престъпниците. Всеки воин щеше да постъпи по същия начин. Животът на Папевайо беше жертван за честта на Акома. Кейоке казваше на Мара, че Папе е заслужил воинска смърт, като е избрал да защити господарката си и всички, който обича, пред собствения си живот. Но мисълта снажният воин да загине само заради наивността й беше непоносима.
— Не — каза инстинктивно Мара.
Папевайо реши, че му е отказано позволението да умре без срам, и наведе глава. Черната коса се спусна над очите му, когато той вдигна меча и без да трепне го заби в земята пред краката на Господарката. Градинарят кимва на двамата си помощници с видимо съжаление. Те извадиха въже и се приближиха от двете страни на Папевайо. Единият започна да завързва ръцете му, а другият ловко преметна въжето през един дебел клон.
За момент Мара се вцепени, след което внезапно осъзна. Подготвяха Папевайо за най-долната смърт, обесване, екзекуция за престъпници и роби. Тръсна глава и викна:
— Спрете!
Всички замръзнаха. Слугите спряха с вдигнати ръце и погледнаха първо главния градинар, след това Кейоке и Накоя и чак накрая господарката си. Задачата очевидно не им беше приятна, но думите на господарката ги объркваха съвсем.
— Дете, такъв е законът — намеси се Накоя.
Мара затвори очи. Обзе я неистово желание да се разкрещи. Стресът, траурът, нападението й сега прибързаната екзекуция на Папевайо — заради нейната безотговорност, — всичко това заплашваше да я помете. Тя отвърна твърдо, като внимаваше да не избухне в сълзи.
— Не… Не съм решила. — Погледна безизразните им лица и добави: — Ще почакате, докато реша. Папе, вземи си меча.
Нареждането й противоречеше на традициите, но Папевайо мълчаливо се подчини. Мара се обърна към градинаря, който я гледаше втрещено.
— Изнесете трупа на убиеца. — Изпита внезапно желание да удари нещо и продължи: — Съблечете го гол и го обесете до пътя, като предупреждение за всякакви шпиони. След това почистете натамито и изпразнете езерцето, защото са осквернени. Когато приключите, повикайте жрец на Чочокан да освети наново градината.
Всички я гледаха неспокойно, но Мара им обърна гръб. Накоя се размърда първа и придружи младата господарка в сенчестата къща, като цъкаше с език. Папевайо и Кейоке останаха тревожно замислени, а градинарят побърза да се подчини на заповедите.
Двамата слуги се спогледаха и започнаха да навиват въжетата. Явно злощастието на Акома не свършваше с бащата и сина. Управлението на Мара можеше да се окаже кратко, защото враговете й нямаше да бездействат, докато тя изучи сложните интриги на Играта на Съвета. Но пък тези неща бяха в ръцете на боговете и смирените винаги се носеха по течението, докато могъщите се издигаха и падаха. Съдбата не беше жестока или несправедлива. Просто си беше съдба.
Щом Господарката на Акома влезе в покоите си, Накоя пое командването. Слугите веднага подготвиха ароматна баня, докато Мара си почиваше на възглавниците и несъзнателно опипваше бродираните птици шатра, символ на дома й. Тези, които не я познаваха, можеше да решат, че е изпаднала в унес в резултат на травмата и тъгата, но Накоя забеляза съсредоточените тъмни очи на момичето и не се заблуди. Напрегнати, ядосани и решителни. Мара мислеше за политическите аспекти на опита за убийство. Изтърпя грижите на слугите без обичайното мрънкане, мълча и докато я къпеха и превързваха раните й. Натъртената и порязана ръка беше наложена с компрес от билки. Накоя се въртеше наоколо, докато две възрастни жени масажираха Мара, както бяха правили и с лорд Сезу. Пръстите им бяха изненадващо силни и схванатите мускули постепенно започнаха да се отпускат. След като си облече чисти дрехи, Мара все още се чувстваше уморена, но поне бяха успокоили нервното й изтощение.