Мара изгледа как старата жена се изнася енергично, поклати глава и се зачуди какъв ли съвет ще даде Накоя на младия ухажор от Кехотара. След това реши, че има нужда от топла вана. Демонстрацията на женски чар, за да омае Брули, я бе оставила някак странно омърсена.
13.
Съблазняване
Очите на момчето бяха ококорени.
Беше ново и ако съдеше по изражението му, явно бе пристигнал някой важен. Мара освободи двамата нови воини, които се бяха заклели тази сутрин, и прати слугата да ги заведе до казармата. След това се обърна към куриерчето.
— Брули от Кехотара ли дойде?
Момчето закима бързо. Още беше ново и се впечатляваше лесно. Мара се протегна, остави купчината свитъци и стана. След това също зяпна от изумление. Брули се приближаваше в нова носилка, украсена с перлени нанизи, които сияеха на слънчевата светлина. Носеше копринена роба със сложна бродерия, а шапката му бе украсена със сапфири, за да подсилва цвета на очите. Суетата му не приключваше дотук: носачите му бяха подбрани по височина и красива външност, като в детските приказки. Бяха все млади, високи и мускулести, а телата им бяха намазани с масла като на атлети. Почетната му стража бе допълнена от дузина музиканти, които засвириха, докато Брули приближаваше.
Развеселена, Мара махна на слугинята да прибере свитъците и на Миса да й помогне да се приготви.
Накоя се беше престарала с машинациите. При последните три визити на Брули Първата съветничка на Акома го предупреждаваше, че господарката й не цени ухажори, които не демонстрират богатството си. Два пъти бяха вечеряли в градината и Мара и двата пъти се чувстваше като парче месо на сергията на касапина. Но Брули беше щастлив, щом се засмееше на шегите му или когато се преструваше на изненадана при поредната клюка за някой лорд от Висшия съвет. И беше напълно запленен от нея. При последната им среща Мара му бе позволила за миг да демонстрира страстта си с целувка за сбогом, като ловко се бе измъкнала от прегръдката му. Младежът запротестира, но тя се шмугна през прага, оставяйки го възбуден и объркан под луната в градината. Накоя го изпрати до носилката и после потвърди, че раздразнението само разпалва желанието му.
Мара си сложи парфюм и звънчета на китките, след което се пъхна в безсрамно ефирна роба. Откъде ли ги намираше Накоя? Миса нагласи косата й и я фиксира с брошки от нефрит и изумруд. След като приключи с външния си вид, Мара тръгна да посрещне ухажора си с елегантни стъпчици.
Очите на Брули се разшириха от възхищение и той слезе малко странно от носилката, с вдървен гръб, като стъпваше внимателно с високите си сандали. Мара едва сдържа смеха си. Скъпите дрехи бяха очевидно тежки и неудобни. Връзките на ръкавите явно стягаха доста, а широкият богато бродиран пояс беше тесен и спарващ. Но изражението на Брули показваше, че е щастлив. Усмихна се сияйно на Мара и й позволи да го въведе в хладната къща.
Настаниха се в стая с изглед към фонтана на градината и Мара поръча на слугите вино и сладкиши. Разговорът я отегчаваше, както обикновено, но прислужващият Аракаси дочуваше по някоя полезна информация. Шпионинът бе навързал клюките на Брули към докладите на собствените си агенти. Мара не спираше да се учудва колко информация успява да отсее Аракаси от наглед глупавите сплетни. Често след визитите на Брули той споделяше с нея интересни теории за дейностите на Висшия съвет. Ако спекулациите му бяха верни, съвсем скоро партията на Синьото Колело щеше да оттегли изцяло подкрепата си за войната на варварския свят. Това щеше да навреди сериозно на грандиозната кампания на Военачалника. Ако това се случеше, Анасати, Минванаби и останалите съюзници на Алмечо щяха да бъдат притиснати за повече подкрепа. Мара се чудеше дали Джингу ще се принуди да я удари по-бързо, преди Минванаби да бъдат принудени да съсредоточат силите си другаде.