— Много е хубаво… — измърка Брули.
Ръцете й спряха. Звънчетата издрънчаха за последно и настана тишина, а водата започна да се вълнува леко. Брули отвори очи и видя зад себе си Мара, която започна да сапунисва чувствено нежното си тяло. Той облиза устни, без да долавя пресметливия поглед в красивите й очи. Мара видя разлигавената му усмивка и реши, че играе доста убедително ролята си на изкусителка.
Дишането му стана тежко, също като на Бунтокапи. Мара не беше изненадана, когато Брули взе друг сапун и посегна да помогне. Тя се изви грациозно и се потопи до врата. Пяната и сапунените мехурчета я обгърнаха и лейди Акома го спря с усмивка.
— Не, дай на мен. — Приближи се до него и палаво натисна главата му под водата. Младежът се измъкна засмян и посегна на свой ред. Но Мара се мушна зад него и започна бавно да сапунисва косата му. Брули потръпна от удоволствие, представяйки си ръцете й на други места по тялото си. Сапунисването премина надолу и се превърна в лек масаж на врата и гърба. Брули се натисна назад и усети зърната на Мара на плешките си. Посегна назад към нея, а ръцете й се плъзнаха напред и помилваха гърдите му. Мара усети как плътта му потръпва и се замоли куриерчето да се появи навреме. Вече й се изчерпваха номерата, а странно и неочаквано, собствените й слабини почваха да се напрягат. Това усещане я плашеше, защото не го бе изпитвала с Бунтокапи. Сапунът изпълваше въздуха с аромат на цветя, а светлината, която проникваше през цветните стени, превръщаше банята в спокойно и приятно място за любов. Но Мара знаеше, че мястото става и за убиване, защото Папе стоеше, стиснал меча си, зад паравана. Брули беше васал на Минванаби, враг, и тя не биваше да губи контрол.
Смъкна колебливо ръка към корема му. Той потръпна и се усмихна, но в този миг стената се отмести и се появи задъханото куриерче.
— Господарке, моля да ми простите, но хадонрата каза, че е пристигнало изключително важно съобщение.
Мара се престори на разочарована и излезе от ваната. Слугините се втурнаха с кърпи и измъченият от похот Брули загледа глуповато последните остатъци от гола плът, преди да бъдат загърнати. Мара изслуша фалшивото съобщение и се обърна с открито съжаление.
— Брули, извинявам се много, но трябва да те оставя и да се погрижа за неочакван въпрос.
Прехапа устна, подготвяйки извинение, в случай че той попита какво е станало, но умът му бе объркан от разочарованието.
— Не може ли да почака?
— Не — каза Мара нещастно. — Боя се, че не.
Брули се надигна да възрази и разплиска водата. Мара се приближи до него и го бутна отново във ваната.
— Не си разваляй удоволствието. — Усмихна се като загрижена домакиня и извика една от слугините си.
— Миса, Брули не е свършил с къпането. Остани и се погрижи за него.
Най-красивата прислужница пристъпи напред и свали дрехите си без колебание. Фигурата й беше изкушаваща, но Брули не й обърна внимание: гледаше само Мара, която си облече чиста роба и излезе. Щом вратата се затвори зад нея, синът на лорд Кехотара удари с юмрук и разплиска водата. След това се обърна към младата прислужница. Раздразнението му премина, заменено от гладна усмивка.
Той се плъзна през пяната и я хвана за раменете. Мара, която бе скрита зад вратата, реши да не гледа продължението и затвори безшумно цепнатината. Накоя и Папевайо я последваха по коридора.
— Беше права, Накоя. Правех се на императрица и той въобще не забеляза Миса, преди да изляза.
От банята се чу плисък на вода и леко изпищяване.
— Явно сега я забелязва — намеси се Папевайо.
Накоя махна, сякаш това не беше важно.
— Миса само ще доразпали апетита му. Вече изгаря от любов, дъще. Мисля, че си научила повече за мъжете, отколкото очаквах. Добре, че все пак Брули се сдържа. Ако Папе го бе убил…
— Е, не го уби. — Мара беше раздразнена и странно недоволна и смени темата. — Отивам да се затворя в кабинета. Кажете ми, когато Брули свърши с Миса и си тръгне. — Тя освободи Първата съветничка и Първия боен водач и остана само куриерчето, което подскачаше с дългите крачки на воин. За съжаление това не я развесели. — Изпрати Джикан в кабинета — нареди му Мара. — Имам планове за земята, която придобихме от лорд Тускалора.