Забърза устремено напред. След миг раздразнението й беше стопено от игрив детски смях — Аяки се бе събудил от следобедния си сън. Мара се усмихна и смени посоката. Интригите и великата Игра на Съвета можеше да почакат, докато види сина си.
При следващата си визита Брули Кехотара доведе дузина танцьорки, които се въртяха и подскачаха с изумителна грация под акомпанимента на поне двайсетима музиканти. Носилката му също беше нова, украсена с метали и скъпоценни камъни. Мара се намръщи и прецени, че ухажорът й настига по помпозност стила на лорд Анасати.
— Защо всяка поява е все по-циркова? — прошепна тя на Накоя.
Старицата потри ръце.
— Казах на младия ухажор, че си падаш по мъже, които не се свенят да демонстрират богатството си, макар че не бях толкова директна.
Мара я изгледа скептично.
— Откъде знаеше, че ще те послуша?
Накоя посочи с очи към младежа, който се бе подал от носилката с надежда да зърне обекта на ухажването си.
— Дъще, не разбра ли най-сетне? Любовта прави и най-добрите мъже на глупаци.
Мара кимна. Разбираше защо старата дойка я караше да се преструва на съблазнителка. Брули никога нямаше да се съгласи да похарчи такова състояние само за да изпълни заръките на баща си. Според сутрешния доклад на Аракаси младежът почти бе довел до фалит и без това разклатените финансови позиции на Кехотара. Баща му, Мекаси, щеше да има сериозни проблеми, ако трябваше да моли Джингу да спаси честта му.
— Това момче ще похарчи и последната пара на баща си, за да се пъхне между краката ти. — Накоя поклати глава. — Малко го съжалявам. Това, че му пробутахме Миса вместо теб, постигна целта си. Сега апетитът му е още по-разпален. Този глупак е влюбен до уши.
Коментарът на Първата съветничка бе почти заглушен от фанфарите. Музикантите засвириха още по-енергично, докато процесията навлизаше в градината. Танцьорките се завъртяха едновременно и се поклониха в полукръг пред Мара, докато Брули се изправяше. Черната му коса беше накъдрена, а на ръцете му имаше тежки метални накити. Когато се приближи до Мара, перченето му намаля. Вместо ефирните дрешки, които обикновено носеше при срещите им, този път тя бе облякла проста бяла роба, която се спускаше доста под коленете й.
Той се поклони грациозно.
— Милейди? — И махна на свитата си да се дръпне.
Мара също даде знак на слугите си да се отдалечат и смръщи вежди, сякаш и беше трудно да скрие разочароването си.
— Брули, разбрах нещо. — Тя сведе очи. — Аз съм сама… а ти си много красив мъж… и аз не постъпих добре. — Изкара следващото на един дъх. — Оставих желанията ми да замъглят разума и сега разбирам, че ме мислиш за поредната глупава жена, която да прибавиш към списъка на завоеванията си.
— Не! — прекъсна я Брули разпалено. — Смятам, че си много морална жена, Мара. — Гласът му омекна с почитание. — Освен това те обичам. Никога не бих постъпил така с жена, за която искам да се оженя.
Искреният му глас я разчувства, но само за секунда. Въпреки красотата си Брули беше поредният суетен воин, лишен от мъдрост и разсъдък.
Така че се отдръпна, когато той посегна към нея.
— Искам да ти повярвам, Брули, но собствените ти действия говорят срещу теб. Само преди два дни ти реши, че слугинята ми е добър заместител… — Колко лесно й идваха лъжите. — Бях готова да ти се отдам, скъпи Брули. Но открих, че ти си поредният авантюрист, а аз съм само една бедна вдовица.
Брули падна на едно коляно в смайващо искрен жест и започна да й се обяснява в любов, но Мара се извърна рязко настрани.
— Не мога да те слушам. Това разбива сърцето ми. — Престори се, че й е твърде тежко, и избяга от градината.
Брули бавно се изправи и се обърна към Накоя, която се бе появила отново.
— Стара майко, ако тя не иска да ме слуша, как ще докажа любовта си?
Накоя цъкна разбиращо, потупа го по рамото и го насочи към бляскавата носилка, танцьорките и музикантите.
— Момичетата не са силни, Брули. Трябва да си нежен и търпелив. Някой подарък, придружен от писмо, или още по-добре, поема, може да промени мнението й. Може би по един на ден, докато не те покани пак. — Докосна възхитено украсите. — Беше я спечелил. Ако беше проявил достатъчно сдържаност да не легнеш с прислужницата, със сигурност щяхте да се ожените.