— Мислех, че тя иска да се възползвам от момичето! — Брули скръсти ръце и накитите му издрънчаха. — Прислужницата във ваната определено се държеше дръзко и… това не е първият път, когато домакините ми изпращат слугини за развлечение.
Накоя впрегна целия си талант, за да изиграе ролята на добра баба.
— Ех, бедно момче. Не разбираш нищо от женските чувства. Обзалагам се, че нито една от жените, които си ухажвал, не е пращала прислужници да топлят леглото ти. — Размаха пръст пред носа му. — Само мъжете постъпват така.
Брули сведе поглед към чакъла на пътеката, принуден да признае, че е права.
— Виж, това беше нещо като изпитание — продължи Накоя.
Видя, че очите му се присвиха, и добави: — Уверявам те, че не беше нагласено, но ако се беше облякъл и си бе тръгнал, господарката ми щеше да е твоя. А сега…
Брули тръсна накъдрената си коса и изръмжа.
— Какво да правя?
— Както казах, пращай подаръци. — Накоя започна да го гълчи. — Мисля, че ще докажеш страстта си само чрез истинска любов. Отпрати момичетата, които държиш в градската си резиденция.
Брули се напрегна с внезапно подозрение.
— Имате шпиони! Как иначе ще знаете, че държа две жени от Тръстиковия живот в квартирата си?
Хората на Аракаси бяха докладвали за това, но Накоя само кимна мъдро.
— Видя ли, познах! Щом стара и глупава жена като мен може да се досети, какво остава за милейди. — Изглеждаше крехка и сбръчкана до младия воин, но го избута към носилката на двора. — Тръгвай, млади господарю. Ако искаш да спечелиш сърцето й, не бива да ни виждат, че разговаряме! Милейди може да заподозре, че те съветвам, а това няма да й хареса. Тръгвай и не спирай да доказваш любовта си.
Синът на Мекаси се настани колебливо на възглавниците. Робите му вдигнаха украсената носилка със завиден синхрон, а музикантите подхванаха поръчаната мелодия. Танцьорките започнаха да се въртят, но господарят им викна да спрат. Инструментите млъкнаха, освен един закъснял рог, който накара нийдрите на пасището да се размучат. Накоя реши, че изпращането от животните е доста подходящо.
Тъжната процесия се насочи към Сулан-Ку. Тежкото обедно слънце съсухряше цветните гирлянди на танцьорките и носачите и за миг Първата съветничка на Акома почти съжали младежа. Почти.
Даровете започнаха да пристигат още на следващия ден. Първо дойде клетка с рядка птица, която пееше тъжно, заедно с бележка с доста лоша поезия. Накоя я прочете, след като Мара я остави.
— Калиграфията е добра. Сигурно е похарчил доста пари да наеме поет.
— Значи ги е похарчил напразно. Стиховете са ужасни. — Мара махна на слугинята да разчисти цветните хартии, с които бе увита клетката. Птичката подскочи на тръстиковата си пръчка и запя.
В този момент Аракаси влезе в кабинета и се поклони.
— Господарке, разкрих агента на Кехотара.
Мара махна отнесено на слугите да отнесат птичката в друго помещение и докато чуруликането й се отдалечаваше по коридора, попита:
— Кой е?
— Един от слугите на Брули изпрати съобщение на баща му, предполагам да го предупреди за разходите. Странното е, че друг роб, от носачите, също напусна къщата на господаря си и се срещна с продавач на зеленчуци. Разговорът им едва ли е бил за реколтата. Вероятно това е агентът на Минванаби.
Мара се заигра с една панделка.
— Направихме ли нещо?
Аракаси я разбра перфектно.
— Първият човек претърпя злощастен инцидент. Съобщението му попадна в ръцете на друг търговец на зеленчуци, който мрази Джингу. — Шпионинът извади документа от робата си и го подаде на Мара.
— Все още миришеш на сергия — обвини го лейди Акома и прочете съобщението. — Да, това доказва подозренията ти. Освен това вероятно Брули няма представа, че в свитата му има втори агент.
Аракаси се намръщи, както правеше, когато не бе преценил нещата перфектно.
— Ако тази цифра е вярна, Брули е доста близо до това да вкара баща си във финансова криза. — Направи пауза и поглади брадичката си. — С помощта на Джикан накарах много от търговците и майсторите да забавят сметките, докато не им кажем. Акома спечели от това, че си плащаме навреме.
Мара кимна признателно.
— С колко време разполага Кехотара?
— Малко. Докога мислиш, че търговците ще спонсорират ухажването на Брули? Скоро ще се обърнат към хадонрата на лорд Кехотара за разплащане. Бих искал да съм насекомо на стената, когато получи всичките сметки.