Люджан извади меча си и застана до вратата. Папевайо подпря копието си на колоната и измъкна меч и кама. Лунната светлина блесна по доспехите му, докато лягаше под завивките на Мара.
Минутите се проточиха. След това вратата се отвори безшумно. Нападателят не се поколеба и скочи с извадена кама към спящата „лейди Акома“.
Папевайо се превъртя надясно; приклекна в бойна поза и вдигна меча и камата си, за да парира. Остриетата се сблъскаха, а Люджан мина зад убиеца, за да му затвори пътя.
Бледата лунна светлина го издаде, защото сянката му пробяга по пода. Камата на нападателя се заби във възглавницата и в стаята се разхвърча перушина. Мъжът — носеше униформа на носач, но беше професионалист — се извъртя и светкавично хвърли камата си по Папевайо. Ударният водач отскочи встрани. Нападателят профуча покрай него, хвърли се през хартиената стена и падна на пътеката отвън.
— В градината е! — изкрещя Люджан и хукна след него.
Коридорите се изпълниха със стражи на Акома. Появи се разтревоженият Кейоке и започна да раздава заповеди. Войните започнаха да претърсват храстите.
Папевайо се изправи и понечи да се включи в издирването, но Кейоке го спря.
— Измъкна ви се значи? Опиши го.
Първият ударен водач изпсува, после каза сърдито:
— Не се е измъкнал, някъде в градината е, но трябва да питаш Люджан за описание. Лунната светлина беше откъм него и видях само сянка. — Млъкна и добави: — Среден на ръст, левичар. Дъхът му миришеше на маринован джомач.
Люджан довърши описанието:
— Носи туника и въжен колан, като носач, но сандалите му не са от твърда кожа на нийдра, а меки.
— Претърсете стаята на носачите на Кехотара — заповяда Кейоке на двама воини. — Вижте кой липсва. Това е нашият човек.
След няколко минути се появиха други двама воини, които влачеха трупа на убиеца. Беше се пробол сам в сърцето.
Кейоке се изплю върху трупа.
— Жалко, че умря с чест от острие. Явно е получил позволение от господаря си, преди да приеме мисията. — Нареди да преустановят претърсването и добави: — Поне псето на Минванаби е предположило, че може да се провали.
Трябваше да уведомят незабавно Мара. Кейоке махна към трупа и заповяда:
— Отървете се от мършата, но оставете нещо за идентификация. Знаете какво. — Кимна на Ударните водачи. — Добра работа. Вървете да почивате.
Докато командирът на Акома се отдалечаваше, двамата се спогледаха. Кейоке рядко раздаваше похвали. Люджан се усмихна, а Папевайо кимна. Разбраха се мълчаливо и тръгнаха към казармата да пийнат по едно преди заслужената почивка.
На закуска Брули от Кехотара изглеждаше измъчен. Красивото му лице беше подпухнало, а очите зачервени, сякаш бе сънувал кошмари. Вероятно се притесняваше от историята с подаръците, а не че в свитата му има убиец. След загубата на самоконтрол на вечеря Мара се съмняваше, че младежът може да се преструва, че не е замесен в опита за убийство.
Тя се усмихна с леко съжаление.
— Приятелю, не изглеждаш добре. Не ти ли беше удобно нощес?
Брули докара нещо като усмивка.
— Не, милейди. Покоите, които ми предостави, бяха чудесни, но… — Въздъхна и усмивката му помръкна. — Просто съм под голям стрес. По отношение на въпроса, който споменах снощи… може ли да помоля за прошка и разбиране…
Учтивостта на Мара изчезна.
— Не мисля, че ще е благоразумно, Брули.
Брули впери поглед в очите на домакинята си, без да обръща внимание на изстиващата закуска.
— Милейди, не разбираш какви затруднения ми причиняваш, като отказваш на молбата ми.
Мара не отговори, а направи знак на някого зад лявото му рамо. Кейоке пристъпи напред и вдигна окървавената глава на убиеца. След това я остави безцеремонно на подноса пред младия ухажор.
— Познаваш този мъж, Брули. — Това не беше въпрос.
Младежът беше смаян, но не от гледката пред себе си, а от нечувания досега тон на лейди Акома.
— Това е един от моите носачи. Какво е станало?
Сянката на офицера падна върху него и слънчевото помещение изведнъж стана студено. Думите на Мара бяха твърди като метал.
— Убиец, Брули, не носач.
Младежът примигна неразбиращо. След това се сгърби и един кичур коса падна върху очите му. Признанието дойде неохотно.
— Господарят на баща ми — каза той глухо. Имаше предвид Джингу Минванаби.