Мара му позволи да си отдъхне за миг и махна на командира да седне до нея. Брули събра достатъчно присъствие на духа, за да я погледне, и тя кимна.
— Да, този мъж несъмнено е агент на Минванаби. А ти на баща си.
Брули не възрази, защото знаеше, че е напразно. От отчаян погледът му стана твърд.
— Искам да умра като воин, Мара.
Лейди Акома сложи свитите си юмруци на масата.
— Воинска смърт ли, Брули? — Засмя се с горчив гняв. — Баща ми и брат ми бяха воини. Кеойке е воин. След изпитанията, през които преминах, аз съм повече воин от теб.
Младежът усети нещо, което не бе срещал у жените, и скочи тромаво на крака. Чашите на масата се разклатиха. Кървавата, глава на носача сякаш го гледаше. Брули извади от туниката си кама.
— Няма да ме обесите като престъпник!
Кейоке посегна към меча си, за да защити господарката си, но Брули насочи камата към гърдите си и командирът разбра, че синът на Кехотара не възнамерява да нападне.
Мара се изправи и извика заповедно:
— Прибери камата, Брули. — Видя колебанието му и добави: — Никой няма да те беси. Ти си глупак, не убиец. Ще се върнеш при баща си, за да му обясниш как съюзът с Джингу поставя дома му под заплаха.
Засраменият ухажор отпусна камата, замисли се и бавно стигна до очевидното заключение. Бяха го използвали безжалостно, чак до най-съкровените му чувства. Поклони се сериозно, без следа от предишното обожание.
— Поздравявам те, лейди. Накара ме да предам баща си.
Мара мислеше бързо. Трябваше да го спре, защото самоубийството му само щеше да разпали подкрепата на Кехотара към усилията на Минванаби да я унищожи. Кроежите й не включваха смъртта на младежа.
— Брули?
— Милейди? — Той я погледна, повече с отчаяние, отколкото с надежда.
Мара му махна да седне и той сковано се подчини. От миризмата на храна му се повдигаше, срамът тежеше на плещите му.
Мара не можеше да подслади горчивия вкус на загубата му. Смъртта на Бунтокапи обаче я бе научила да не злорадства, когато постигне победа.
— Брули, не съжалявам, че правя каквото трябва, за да се защитя — започна нежно тя. — Но не искам да ти причинявам незаслужени неприятности. Ти нямаш вина, че баща ти служи на най-омразния ми враг. Няма нужда да враждуваме. Ще върна повечето ти дарове… срещу две обещания.
Брули успя да се събере гордост.
— Няма да предам честта на Кехотара.
— Не искам подобно нещо. — Мара говореше искрено. — Искам, ако наследиш баща си и брат си като лорд на Кехотара, да не се заклеваш в старата традиция на Тан-джин-ку. Ще се съгласиш ли да не правиш фамилията си васал на Минванаби?
Брули махна пренебрежително.
— Шансовете това да се случи са нищожни, лейди Мара. — По-големият му брат беше наследник, а баща му се славеше с крепко здраве.
Мара посочи себе си, сякаш казваше, че не се знае какво ще поднесе съдбата.
— Какво е второто условие? — попита Брули, засрамен, че надеждата е учестила дъха му.
— Ако станеш владетел, ще ми дължиш една услуга. — Мара говореше внимателно, като дипломат. — Ако умра или не съм Управляваща лейди, обещанието няма да се прехвърли към моя наследник. Но ако съм жива и ти станеш лорд Кехотара, ще трябва веднъж да направиш това, което поискам. Може да имам нужда от подкрепа, търговска, военна или в Играта на Съвета. Изпълниш ли го, няма да имаш бъдещи задължения.
Напрегнатата му поза показваше, че преценява възможностите. Мара седеше неподвижно. Беше добавила второто условие импулсивно, за да отклони младежа от мисли за самоубийство. Но сега прецени, че е успяла да отвори нова възможност за печалба в Играта на Съвета.
Брули можеше да избере смърт и финансов срам за фамилията или измъкване и обещание, което можеше да не се налага да изпълнява, така че избра бързо.
— Лейди, отвърнах прибързано. Условията са тежки, но ще избера живота. Ако боговете ми дадат титлата на Кехотара, ще сторя това, което поиска. — Изправи се бавно и я изгледа злобно. — Но ти постъпи глупаво, защото шансът да наследя баща ми и брат ми е малък.
Мара махна мълчаливо на слугата зад гърба му; отвращаваше се от предстоящия жесток момент. Мъжът се поклони и й подаде документ със счупен печат. Тя му кимна да го даде на Брули и каза:
— Това дойде за теб, Брули. Но след като баща ти изпрати убиец, хадонрата ми реши да го прочета заради собствената ми безопасност.