Накоя се появи намръщена, сигурен знак, че е видяла тръгването на куриера. Въпреки годините умът й бе все така пъргав и тя знаеше, че дървеният цилиндър не съдържа търговски инструкции от Джикан.
— Трябва да се подготвиш сериозно, лейди. — Държането й беше като на безупречен Пръв съветник, но тонът й не можеше да скрие нито дългогодишната им близост, нито страха й. Страх за господарката и за всички в именията на Акома, които се бяха заклели пред натамито. Посещението в имението на Минванаби щеше да е като да дразниш чудовището, докато пристъпяш в устата му. Само най-могъщите оцеляваха, а позициите на Акома в Съвета не бяха възстановени след смъртта на лорд Сезу и наследника му.
Но Мара не даде на съветничката си възможност да сподели притесненията си. Вече не беше неопитното момиче от храма на Лашима и нямаше да се поддаде на заплахите на Минванаби. Паниката й щеше да даде победата на Джингу, а импулсивният му характер даваше възможност за някакво неочаквано предимство.
— Погрижи се за пътуването, Накоя, и нареди прислужниците да приготвят гардероба ми. Папевайо да избере войници за почетната ми стража. Доверени и изпитани мъже, които Кейоке може да отдели от охраната на имението. — Тръгна към една полица със свитъци и спря, за да преброи дните. — Аракаси върна ли се?
Брули и Аракаси бяха заминали преди седмица. Единият да се оправя с гнева на баща си, а другият да поддържа шпионската мрежа на господарката си. Накоя намести една от иглите в косата си.
— Върна се преди по-малко от час, господарке.
— Ще се срещна с него, но първо ми прати Джикан. Трябва да обсъдим доста неща, преди да замина за рождения ден на Военачалника.
— Както пожелаеш. — Накоя се поклони.
Мара погледна към следобедното слънце, което прозираше през хартиената стена на кабинета. Художникът бе нарисувал майсторски ловна сцена с хищна птица, която се спускаше към плячката си. Мара потръпна. Тя самата се чувстваше крехка като птица и се зачуди дали някога ще поръча подобно произведение на изкуството.
Дойде Джикан, натоварен с документи и списък на решенията, които трябваше да се вземат преди заминаването. Мара се опита да се съсредоточи върху търговските въпроси. Най-много я тормозеше възражението на Джикан срещу закупуването на роби от Мидкемия, за да разчистят ново пасище за нийдрите, след като бяха дали старото на чо-джа. Въздъхна и разтърка намръщеното си чело.
Имаше си достатъчно проблеми и реши да остави въпроса с покупката за след като се върне от рождения ден на Военачалника. Ако оцелееше след празненствата в имението на Минванаби, щеше да има достатъчно време да се оправи с колебанията на Джикан. А ако Джингу реализираше кроежите си, въпросът щеше да е без значение. Аяки щеше да получи настойник от Анасати или да загине, а Акома щеше да бъде претопена или унищожена. Посегна раздразнено към следващия списък. За първи път щеше да изпита облекчение, след като приключеше с Джикан.
Следобедът мина в работа с Джикан. Мара беше схваната и нареди да й донесат охладени плодове и питиета. След това разпореди да извикат Аракаси за подробния му доклад за Минванаби — от това колко слуги има в кухнята до имената и характерите на наложниците му.
— Всичко наред ли е? — попита тя, щом шпионинът влезе.
— Господарке, агентите ти са добре. Почти нямам какво да добавя, защото изготвих доклада, преди да се изкъпя. — Мара забеляза, че е уморен и измършавял, и му махна да седне пред подноса с плодове.
Аракаси се настани, а тя му каза за празненството по случай рождения ден на Военачалника в имението на Минванаби.
— Нямаме право на грешка — обясни му, докато той гълташе шепа ягоди.
Аракаси — по-тих от обикновено — въздъхна и каза:
— Дай ми място в почетната стража, господарке.
Мара затаи дъх.
— Това е опасно. — Изгледа го остро: знаеше, че желанието му за мъст не отстъпва на нейното.
— Наистина ще е опасно, господарке. И ще има смърт. — Аракаси стисна един плод с длан и по пръстите му потече червен сок. — И все пак ме вземи.
Мара преодоля колебанията и кимна в знак на съгласие, макар да знаеше, че Аракаси вероятно ще загине при евентуален опит да я защити. Той умееше да се представя за офицер, но нямаше почти никакъв опит с оръжията. Това, че искаше да я придружи, намекваше за изключителното коварство, което можеше да се очаква от лорд Минванаби. А ако тя загинеше, Аракаси сигурно щеше да опита едно последно отмъщение, докато Джингу е в обсега му. Но тя му дължеше поне това, заради чо-джа и всичко, което бе направил за Акома.