После щракна с пръсти към един офицер с оранжево перо и добави:
— Ударен водач Шимицу и хората му ще се погрижат да настанят войниците ви в казармата.
Мара погледна успокоително Аракаси. Беше ядосана, но не и изненадана, че Минванаби я отделят от почетната й стража. Нямаше да наруши правилата на гостоприемството и да протестира, особено след като много от хората й носеха белези от битки под слугинските ливреи. Не, Акома не можеше да триумфира със сила, а само с хитрост, стига да имаше някакъв шанс за оцеляване. Мара се примири и избра за личен телохранител Папевайо. След това тя, Накоя и най-добрият й воин последваха слугата, който трябваше да ги заведе до покоите им.
Централната сграда на Минванаби беше древна, пощадена от пожари и разграбвания през древните войни заради доброто разположение на долината. Разположена беше около правоъгълен вътрешен двор, традиционен за цураните, и бе разширявана, променяна и достроявана през вековете. Новите пристройки се спускаха надолу по склона и имението се бе превърнало в лабиринт от коридори, вътрешни дворчета и свързани къщи. Папевайо й помогна да слезе от носилката и Мара с неудоволствие осъзна, че ще се нуждае от упътванията на слугите, защото не можеше да запомни сложния маршрут от едно преминаване.
Коридорите се виеха и сучеха и всяко дворче приличаше на предишното. Мара чуваше гласове през притворените стени, някои на познати благородници, но повечето й бяха неизвестни. След това гласовете изчезнаха и в коридора падна тишина, като преди атаката на хищник от джунглата. Когато слугата отвори паравана към покоите й, Мара вече знаеше, че Джингу възнамерява да я убие. Защо иначе щеше да я тика в най-изолирания и отдалечен край на къщата си?
Слугата се поклони с усмивка и спомена, че може да изпрати прислужници, ако лейди Акома и Първата й съветничка имат нужда от помощ с банята и обличането.
— Моята прислуга е достатъчна — отвърна кисело Мара. Точно тук нямаше нужда от непознати около себе си. Изчака носачите да оставят багажа й и побърза да затвори вратата. Папевайо незабавно започна внимателна проверка на помещенията. Накоя гледаше стреснато и Мара си спомни, че с изключение на краткото си пътуване при годежа със сина на Анасати старицата никога не бе напускала имението на Акома.
Папевайо каза, че покоите са безопасни, и Мара го прати да пази вратата. Накоя я изгледа облекчено, после каза тихо:
— Щом Джингу дава гаранции за безопасността на гостите си, значи ще има примирие като за държавно събитие.
Мара поклати глава.
— Мисля, че желанието е замъглило преценката ти, стара майко. Джингу залага живота си срещу насилие от страна на неговите хора и другите гости. Но не и срещу случайни злополуки.
За разлика от главната зала на Анасати, която беше мрачна, задушна и миришеше на лак, залата на Минванаби бе обширна и светла. Мара спря на входа да й се полюбува, преди да се присъедини към гостите, които се бяха струпали като пъстри птици. Помещението беше впечатляващо, построено във вдлъбнатина на самия връх на хълма, с вход и подиум от противоположните страни. Високият таван беше от паравани, които се отваряха към небето. Покрай стените минаваха галерии, от които се излизаше и на балкони навън. В центъра се издигаше огромно дърво, около което имаше каменни колони, а пред подиума имаше малко басейнче, което се пълнеше от ромолящо поточе. Някой от далечните предци на Минванаби беше наел изключително гениален архитект. Талантливите творци обаче явно бяха служили само на предишните поколения, защото двойката на подиума носеше безобразно крещящи облекла, особено съпругата, която бе в оранжево и зелено.
— Боговете са благословили този дом с голямо богатство — измърмори Накоя. — Но не са го благословили с разум. Помисли само колко насекоми влизат през тавана, да не говорим за прахоляка и дъжда.
Мара й се усмихна.
— Нима ще поучаваш дори това змийско гнездо? Сигурна съм, че Минванаби затваря покрива, когато времето е лошо. А и жена му носи твърде много грим, за да си позволи да я мокри дъждът.
Накоя с въздишка призна, че очите й вече не са толкова силни, колкото в младостта й, и Мара я потупа успокоително. След това заслиза надолу. Беше облечена в очарователна рокля с пришити нанизи от перли и със зелени панделки в косата. Папевайо — с парадни доспехи, но бдителен като на бойно поле — последва господарката си и Първата съветничка. В някои отношения социалните събирания на цураните си бяха по-опасни: съюзите в Играта на Съвета се променяха и всеки лорд можеше да се окаже враг. Малцина щяха да се поколебаят да навредят на Акома, ако можеха да извлекат изгода. А тук, на територията на Минванаби, много благородници, които всъщност не враждуваха с Мара, можеше да се повлекат по тенденциите на мнозинството.