Мара не беше поразена от демонстрираното богатство. Скромното й облекло затвърждаваше първоначалното впечатление на благородниците, че е младо и неопитно момиче, запазило фамилията си благодарение на брака с могъщите Анасати. След смъртта на Бунтокапи тя отново се превръщаше в плячка. Мара възнамеряваше да задълбочи заблудата им. Това увеличаваше шанса да дочуе някаква информация, която можеше да се окаже полезна. Докато се приближаваше към подиума, за да поздрави лорд Минванаби, тя се оглеждаше кой с кого клюкарства. Обучението от храма й беше много полезно. Отговаряше учтиво на тези, които я поздравяваха, но не се залъгваше от сладки усмивки и мили думи.
Джингу Минванаби наблюдаваше приближаването й с хищническия интерес на джагуна. Спря да говори със съветниците си, докато тя се изкачваше да благодари за гостоприемството му.
За пръв път се изправяше пред най-древния враг на семейството си.
Лорд Минванаби беше… разплут. Очевидно не бе обличал доспехи от младостта си, но очите му горяха с коварство и злоба. На китките си носеше нанизи с перли, а седефената украса по яката му лъщеше от пот. Поклонът му бе почти презрителен.
— Лейди Акома. — Гласът му бе груб като вида му. — Много сме доволни, че реши да дойдеш на празненството ни в чест на Военачалника.
Мара знаеше, че всички присъстващи са се обърнали да видят как ще се справи, и отвърна на свой ред с минимален поклон.
— Благодаря за така любезната покана.
Джингу се подразни от отговора й и махна на някого да се приближи до подиума.
— Мисля, че се познавате. — Устните му се извиха в подла, нетърпелива усмивка.
Лейди Акома изобщо не погледна жената, която се приближи. Аракаси я бе предупредил, че Теани е в имението, а и отдавна знаеше, че конкубинката е агент на Минванаби. Но фактът, че бившата любовница на Бунтокапи бе проникнала толкова дълбоко сред приближените на Джингу, я стресна. Теани бе по-умна, отколкото бяха предполагали. Явно беше фаворитка, ако се съдеше по коприната, бижутата и верижката от редки метали на врата й. Красотата и бижутата обаче не можеха да прикрият злия й характер. Погледът й беше смразяваш и изпълнен с омраза.
Ако обърнеше внимание на подобна жена, щеше да е ненужна учтивост и можеше да се приеме като слабост, така че Мара заговори, вперила очи в лорд Минванаби.
— Със съветничката ми току-що пристигнахме след дълго и уморително пътуване. Милорд ще ни покаже ли местата ни, за да може да се подкрепим, преди да започнат празненствата?
Джингу намести гънките на дрехата си с дебелите си пръсти, поръча си студено питие и докато го донесат, започна да гали ръката на Теани, жест, който жена му игнорира. И чак след като с това забавяне даде да се разбере, че ще изпълни желанията на гостите от Акома, когато пожелае, кимна на един слуга и нареди:
— Заведи лейди Мара до третата маса в края, до входа на кухнята, за да може да я обслужват бързо. — И се разсмя доволно на просташката си обида.
Но това не бе достатъчно за Теани и тя, ядосана, че Мара се прави, че не я забелязва, заяви високо, та да я чуят всички:
— Трябва да пратиш тази жена при робите, милорд. Всички знаят, че величието на Акома зависи от благоразположението на Анасати, а лорд Текума почти оттегли протекцията си след смъртта на сина си.
Обидата беше твърде тежка, за да не й се обърне внимание, и Мара отговори все така без да поглежда Теани:
Милорд Минванаби, всички знаят, че си прочут с… щедростта си, но дори ти едва ли би се задоволил с остатъците от други мъже.
Джингу прегърна Теани през кръста и я придърпа към себе си.
— Грешиш, лейди Мара. Тази жена не е изгонена, а просто е надживяла господаря си. Ще го кажа само веднъж: Теани е ценен и уважаван член на моето домакинство.
— О, ясно. — Мара направи небрежен поклон. — Доколкото познавам вкусовете ти, ще ти служи добре. Покойният ми съпруг нямаше оплаквания. — Най-после погледна Теани и добави презрително: — Но пък апетитите на Бунто бяха доста простички.