В очите на Теани блеснаха искри. Това, че Мара не се засягаше от обидите й, я вбесяваше.
Лорд Минванаби се намръщи. Това дребно момиче от храма на Лашима май не се притесняваше от заплахите и обидите. Даже се държеше съвсем на ниво при този първи сблъсък. Слугата вече чакаше зад нея, за да я настани, и Джингу нямаше какво да направи, освен да му нареди да я заведе на определената за нея маса.
Пиршеството се точеше бавно. Храната, музикантите и танцьорките бяха на ниво, но масата до кухнята беше задушна, шумна и слугите непрекъснато минаваха покрай нея. Жегата и миризмата караха Накоя да се чувства зле, а Папевайо изглеждаше изтощен още преди да поднесат първото ястие. Непрекъснатото движение на непознати около кухнята го държеше нащрек, защото във всеки поднос имаше неща, които в опитни ръце можеше да се окажат оръжия. Беше чул думите на Мара за „злополуките“. Не беше много вероятно Джингу да нагласи убийство при такава публична проява, но отровният поглед на Теани не се откъсваше от Мара. Така че ударният водач на Акома беше нащрек и щом разчистиха подносите от десерта, докосна рамото на господарката си и каза:
— Предлагам да се приберем в покоите, преди да се стъмни. Тук може и да не стане нищо, но коридорите са опасни.
— Трябва да намерим начин да се свържем с Аракаси, за да знае къде да доставя съобщения в случай на нужда — отвърна Мара.
— Не можем, защото рискуваме да ни разкрият — каза Папевайо. — Довери се на Аракаси, господарке. Агентите му ще се свържат с него лесно, а той ще ни открие, ако се наложи.
Мара кимна, потупа Накоя по ръката и се изправи. Тъй като Военачалникът щеше да се появи чак утре, оттеглянето й нямаше да обиди никого. А и тя искаше да засили впечатлението, че е млада, неопитна и й липсва такт. Ранното й оттегляне щеше да остави точно такива впечатления у гостите и може би щеше да й даде шанс да измисли защита. Минванаби пък щеше да има затруднения при кроежите си, защото всеки враг го дебнеше за слабост, от която да се възползва.
Мара изпрати слугата, който разчистваше масата, да съобщи на лорда, че се оттегля. Когато информацията стигна подиума, столовете на Акома вече бяха празни. Доволен от дребната си победа, Джингу не забеляза, че и Теани е изчезнала.
Синият копринен шал, който покриваше косата на Теани, падна зад нея, докато бързаше по коридора. Тя не спря да го вдигне, не вдигна и косата си, която се бе разпиляла по раменете й. Покоите на Ударен водач Шимицу бяха след следващия двор, а вече нямаше нужда да се крие. Единственият, който можеше да я види, бе робът, който палеше лампите. Но тази вечер робът щеше да мине късно, защото бе затрупан с работа покрай нуждите на гостите на Джингу.
Теани спря, разтвори робата си, така че гърдите й да се виждат, и се усмихна. Ако се постараеше тази вечер, кльощавата кучка от Акома Щеше да умре. Колко щеше да е сладко да чуе писъците й.
Вратата към покоите на Шимицу в другия край на двора беше открехната. Светлината на лампата очертаваше силует на мъж, който държеше манерка. Пак беше почнал да пие. Само защото Теани се бе забавила в залата в напразен опит да убеди Джингу да ускори убийството на Мара. Теани обаче искаше това удоволствие за себе си.
Вмъкна се през открехнатата врата толкова тихо, че тъмнокосият мъж не я усети. Теани се възползва от момента, за да го огледа.
Шимицу, Първи ударен водач на Минванаби, беше прочут с верността и прямотата си. Бързите му рефлекси и безпогрешните преценки на бойното поле му бяха донесли ранно повишение. Единствената му слабост бе, че се палеше бързо и бе склонен към избухвания. Настроението му бе трудно за разгадаване, освен когато бе пиян. Теани видя в издадената му долна устна раздразнение, характерно за мъже, ядосани на любовниците си, и се поздрави за добре изиграната роля. Знаеше, че Шимицу е глупав и отчаяно копнее за тялото й, като бърка плътското желание с любовта. Виждаше потните му гърди и знаеше, че е неин — неин перфектно подготвен инструмент, както много мъже и жени преди него.
Освен Мара. Лейди Акома й се беше изплъзнала. Теани докара най-съблазнителната си усмивка и докосна потното му рамо.
Той се сепна рязко и посегна към меча до коляното си. Острието излезе със съсък от ножницата и се устреми напред. В последния миг Шимицу позна любовницата си и върхът закачи меката коприна и спря миг преди да пусне кръв.
— Жено! — Лицето на Шимицу пребледня, след което се зачерви от гняв, че не беше усетил идването на Теани. Той обаче бързо възвърна самообладанието си и забеляза странния блясък в очите й. Устните й бяха леко разтворени, сякаш мечът беше като любовник, чакащ прегръдка. Зърната й се втвърдиха и тя задиша дълбоко, възбудена от допира на острието до плътта й. Извратените й страсти развалиха радостта му от появата й и Шимицу прибра меча с отвращение.